Шивачът ме слушаше ококорен. „Това е самата истина“, рече развълнувано на жената на вицеконсула, която тъкмо ми беше приготвила още една купичка ориз. И тогава изведнъж се сетих, че Линдберг98 се връща от Европа. Хукнах към асансьора и се качих на скоростния за 109-ия етаж на сграда, дето още не бе построена. Изтичах до прозореца и го отворих. Улицата беше задръстена от неистово възторжени мъже, жени, момчета, момичета, конни ченгета, ченгета с мотори, обикновени ченгета, крадци, спекуланти, цивилни полицаи, демократи, републиканци, фермери, адвокати, акробати, бандити, банкови чиновници, стенографки, началник-отдели, всичко, що носеше панталони или поли, всичко, способно да ликува, крещи, свири, тропа с крака, убива или обръща наопаки. Гълъби прелитаха над каньона. „Бродуей“. Годината беше еди-коя си и нашият герой се завръщаше от великия си трансатлантически полет. Седях до прозореца и виках, докато прегракна. Не вярвам в самолетите, но все пак се радвах. Сръбнах малко уиски, за да си прочистя гърлото. Посегнах към телефонния указател. Накъсах го на парчета като полудяла хиена. Грабнах малко телеграфна лента. Хвърлих я връз птичите курешки долу — медни рудници „Анаконда“, Обединена цинкова компания, „Американска стомана“: 57,5, 34, 138, минус два, плюс 6,75, 51, покачва се, нараства, „Атлантическа брегова линия“, „Крайбрежни въздушни линии“, ето го, идва, той е, това е Линдберг, ура, ура, няк’ъв момък, небесният ас, герой, героят на всички времена…
Напълних си устата с ориз, за да се поуспокоя.
— Колко е висока най-голямата сграда? — поинтересува се вицеконсулът.
Погледнах към шивача.
— Вие кажете — рекох.
— Около петдесет и седем етажа — пробва се той.
— Сто четирийсет и два, без да смятаме острия връх.
Изправих се, за да им покажа. Най-лесно е, като преброиш прозорците. Обикновено един небостъргач има приблизително 92 546 прозореца. Махнах си колана и се препасах така, сякаш бях мияч на прозорци. Отидох до прозореца и седнах отвън на перваза. Почистих стъклото грижливо. Откопчах се и се преместих на следващия. Продължих така четири часа и половина — около 953 прозореца измити, лъснати и водоизолирани.
— Не ви ли се вие свят? — дивеше се шивачът.
— Не, свикнал съм — отвърнах. — Едно време поправях и комини, след като зарязах шивашкия бизнес. — Погледнах към тавана, за да видя дали не мога да им демонстрирам нещо и с полилеите.
— Я по-добре си изяжте ориза — каза жената на вицеконсула.
98
Чарлс Линдберг (1902–1974) — американски пилот, прелетял за първи път сам без кацане Атлантическия океан от Ню Йорк до Париж през май 1927 г. — Б.р.