Лапнах още една лъжица от учтивост и се пресегнах разсеяно към гарафата с коняка. Все още бях развълнуван от завръщането на Линдберг у дома. Бях забравил, че в действителност в деня, в който той се бе приземил, копаех канал към дирекция „Паркове“ в окръг Катаупа. Комисарят държеше реч в един боулинг клуб, реч, която аз бях написал предишния ден.
Сега вече вицеконсулът се чувстваше като у дома си в Новия свят. Бе забравил за приноса си към живота и литературата. Наливаше ми още коняк.
Ходил ли е господин шивачът на бейзболен мач?, попитах. Не, не бил. Е, със сигурност трябва да е чувал за Кристи Матюсън или за Уолтър Джонсън? Не. Чувал ли е за спитбол? Не. Ами за хоумрън? Не. Взех възглавничките от дивана и ги разхвърлях по пода — първа, втора, трета база и хоум. Забърсах праха от хоума със салфетка. Сложих си маската. Улових една бърза точно над хоума. Страйк! Още два и е аут, поясних. Захвърлих маската и хукнах към инфийлда. Погледнах нагоре, през покрива, и видях топката, падаща от Плутон. Улових я с една ръка и я запратих към шортстопа. Той е аут, рекох, това беше флай. Остават още три ининга. Да ви предложа малко пуканки? Нещо газирано тогава? Извадих пакетче „Спиърминт“ и налапах една дъвка. Винаги купувайте „Риглис“, за по-дълготраен вкус. Освен това те отделят 5 милиона долара годишно за реклама. Дават работа на много хора. Поддържат метрото чисто… Какво ще кажете за библиотеката „Карнеги“? Искате ли да я посетите? Пет милиона шестстотин деветдесет и осем хиляди абонати. Всяка книга е грижливо подвързана, картотекирана, анотирана, дезинфекцирана и увита в целофан. Андрю Карнеги е дарил библиотеката на град Ню Йорк в памет на стачката в Хоумстед99. Той бил бедно момче, което с труд стигнало до върха. Нямал и един щастлив ден. Бил велик милионер, който доказал, че си струва да работиш здраво и да пестиш всеки цент. Сгрешил е, ама няма значение. Сега е мъртъв и ни е оставил мрежа от библиотеки, които правят трудещите се по-интелигентни, по-културни, по-информирани, с една дума, по-злочести и по-нещастни, отколкото някога са били, благословен да е. Нека отидем и при гробницата на Грант100…
Шивачът сведе очи към часовника си. Късно е, помисли си той. Аз си налях едно последно, вдигнах първата, втората и третата база и погледнах папагала, който все още беше буден, тъй като бяха забравили да му покрият клетката.
— Прекрасна вечер — казах, стискайки ръце наред, даже и на прислужницата по погрешка. — Трябва непременно да ми дойдете на гости, като се върна в Ню Йорк. Имам къща в града и още една в провинцията. През есента времето е чудесно, когато пушеците се разсеят. Строят нов генератор край Спуйтен Дуйвил — задвижва се от вятъра. Оризът беше отличен тази вечер. Конякът — също…
Утре ще отида във Фестос, рекох си, кретайки по назъбените улици, наподобяващи нарязана подметка на гуменка. Трябваше да си напомня, че се намирам на Крит, един съвсем различен Крит от онзи, дето си бях представял. Отново изпитах онова усещане от последните страници на Дикенсов роман — за старинен, еднокрак свят, озарен от измъчена луна: страна, която бе устояла на всякакви бедствия и сега пулсираше в кървав ритъм, страна на сови и чапли, и чудати реликви като тези, които моряците носят от далечни брегове. Под лунната светлина, докато плавах по притихналите улици също заблуден кораб, аз почувствах, че Земята ме носи през място, в което никога преди не ме е отвеждала. Намирах се по-близо до звездите и ефирът тръпнеше от тяхната близост; не просто бяха по-ярки или пък луната, която бе с цвят на картоф — по-издута и нащърбена, а атмосферата бе пропита от едва забележима, благоуханна промяна. Долавях някакъв лъх, еликсир бих го нарекъл, който се е смесил със земната аура и е ставал все по-наситен с повтарящите се преминавания през тази особена част на небесния зодиак. Пораждаше носталгия; разбуждаше онези вечно млади орди на предци, застинали с притворени очи, подобно на дървета след порой, насред неспирния поток на кръвта. Самата кръв се е променила, сгъстена от спомена за сътворени от човека династии, за боготворени животни, за инструменти, перфектно балансирани за хиляда години напред, за жадно погълнати реки, лишени от тайни и освободени от съкровища. Земята отново се е превърнала в онова еднокрако създание, дето подскача и залита през назъбени поля, обхождайки послушно всички селения на слънчевия свят; превърнала се е в това, което ще остане до края, което в превращението причудливо е преобразило скверната коза в тишината на вечните неща, тъй като друго няма, дори и възможност за симулакър101.
99
Става дума за мащабната стачка от 1892 г. в заводите на стоманения магнат Андрю Карнеги в Хоумстед, Пенсилвания, когато работниците с оръжие се борят за правата си. — Б.р.
100
Генерал Юлисис Грант, осемнайсетият президент на Съединените американски щати (1869–1877), командващ Федералната армия по време на Гражданската война в САЩ. Гробницата му в Ню Йорк е най-големият мавзолей в Северна Америка. — Б.р.
101
От лат. simulacrum — подобие; образ, който не притежава същината и качествата на оригинала. — Б.р.