В Ираклион беше почти сухо, когато пристигнахме. Във фоайето на хотела заварих господин Цуцу. Било страшно наложително, съобщи ми той, да посетя шефа на полицията. Отидохме веднага. Пред вратата стоеше просякиня с две парцаливи хлапета, иначе сградата беше пуста и безукорно чиста. Въведоха ни в кабинета му. Той се надигна иззад голямо голо бюро и енергично приближи, за да ни поздрави. Нищо не би могло да ме подготви за срещата с човек, какъвто се оказа, че е Ставрос Цусис. Съмнявам се, че в цяла Гърция има друг грък като него. Такава бдителност, такава пъргавина, такъв педантизъм, такава студена учтивост, такава безупречност. Сякаш през всичките тези дни и нощи, в които ме е очаквал да се появя, непрестанно е бил в пълна готовност и нащрек, репетирайки репликите си отново и отново, докато не бе достигнал съвършенството да може да ги изрецитира на един дъх с абсолютно и ужасяващо равнодушие. Той беше идеалният чиновник, олицетворение на германска бюрокрация, каквито ги показват по филмите. Железен от горе до долу и все пак гъвкав, услужлив, внимателен и ни най-малко досаден. Сградата бе една от онези модерни бетонни казарми, в които хора, книжа, стаи и мебели изглеждат потискащо еднакви. С неподражаемо умение Ставрос Цусис бе успял да превърне кабинета си, макар и необзаведен, в обезпокоително типичен храм на бюрократизма. Всеки негов жест беше зареден със смисъл; като че ли бе изчистил от помещението всичко, което би могло да попречи на резките му движения, отривистите заповеди, невероятната съсредоточеност върху текущите дела.
За какво ме е повикал? Обясни незабавно на Цуцу, изпълняващ ролята на преводач. Поискал да ме види веднага щом научил за пристигането ми — най-напред, за да изрази почитта си към един американски писател, който любезно е благоволил да посети такова отдалечено място като Крит, и второ, да ми съобщи, че лимузината му, която чакаше отвън, е на мое разположение, ако пожелая да разгледам острова необезпокояван. Трето, искал да узная колко дълбоко съжалява, че не е успял да се свърже с мен по-рано, защото преди ден или два бил устроил празненство в моя чест, на което, за съжаление, аз очевидно не съм могъл да присъствам. Държеше да знам каква чест и привилегия е за него да посрещне в страната си представител на такъв огромен и свободолюбив народ като американския. Гърция, рече, била задължена за вечни времена на Америка, не само за щедрата и безкористна помощ, която тя така великодушно предложила на сънародниците му в беда, когато в действителност те били изоставени от всички цивилизовани нации в Европа, но и заради непоколебимата й преданост към онези идеали на свободата, които са в основата на нейното могъщество и слава.
Това беше великолепно приветствие и за миг аз останах слисан и направо онемях. Ала щом добави, почти на един дъх, че щял да се радва да чуе какви са моите впечатления от Гърция и най-вече от Крит, набързо си възвърнах говора и обръщайки се към Цуцу, който беше готов да ми помага с находчивите си допълнения, ако се затрудня, се впуснах в също толкова цветисто и бурно словоизлияние за възхищението и любовта си към страната и сънародниците му. Говорих на френски, понеже това е езикът парекселанс за цветни венци и всевъзможни украшения. Не мисля, че някога съм използвал френския с такова привидно изящество и лекота; думите се ронеха от устата ми като перли, всичките прекрасно нагиздени, засукани, преплетени и нанизани ловко около глагола, което кара англосаксонеца да полудее.
Хубаво, сякаш казваше шефът на полицията, изстрелвайки гръмовното си одобрение първо към мен, а после и към преводача. Сега вече можем да преминем към други въпроси, като, разбира се, си останем безусловно учтиви, безусловно comme il faut107. Къде по-точно сте ходили по време на вашия престой? Обясних накратко. О, ама това е нищо! Трябва да отидете тук, там, навсякъде — и всичко е постоянно на ваше разположение, и за да покаже колко е лесно да бъде уредено, чевръсто направи крачка и половина назад, без да поглежда, и натисна бутон под бюрото си, при което един служител незабавно се яви, получи безапелационни указания и изчезна. Умирах си да попитам къде е получил тази отлична подготовка, но успях да потисна импулса си, изчаквайки по-благоприятен момент. Само какъв изпълнителен директор би станал от него в някоя типична американска корпорация! Какъв търговски директор! А ето го тук, в една несъмнено пуста сграда, чудесно обучен да си върши работата, но няма ни публика, ни спектакъл, празна сцена, единствено обичайната тъпа рутина на провинциално градче на края на света. Никога не съм виждал талант, толкова печално не на мястото си. Само да е пожелал — а единствено Бог знае какви биха могли да бъдат върховите амбиции на такъв индивид, приклещен в тоя вакуум на безсмислието, — той лесно би успял да наложи диктатура на целия Балкански полуостров. Можех да си го представя как едва няколко дни по-късно става владетел на целия Средиземноморски свят и с един смел замах на писалката решава за столетия напред съдбата на този огромен регион. Макар да беше очарователен, любезен, радушен, аз бях почти ужасен от него. За пръв път в живота си се срещах лице в лице с човек, обладаващ подобна сила, човек, който би могъл да направи всичко, което си пожелае, и освен това не би се поколебал или отстъпил пред цената, която трябва да заплати, за да постигне мечтата си. Усетих, че стоя пред един деспот в зародиш, учтив и, естествено, много интелигентен, ала преди всичко безмилостен, с желязна воля, с едно-единствено предназначение — на роден водач. Сравнен с него, Хитлер изглежда като карикатура, а Мусолини — като старомоден актьор от рода на Бен Грийт108. Колкото до великите индустриални магнати на Америка, такива, каквито се показват в киното и вестниците, ами че те са просто порасли хлапаци, хидроцефални гении, играещи си с динамит в скута на лицемерни баптистки светии. Ставрос Цусис би могъл да ги усуче с два пръста като фиба за коса.