Някак неохотно тя напусна мястото си до стената и вдигна телефона върху главното бюро, за да отговори на повикването.
381 се оказа номерът на стаята за следоперативно събуждане и тя искрено се учуди, че я викат оттам. Представи се като Сюзан Уилър, а не като доктор Сюзан Уилър. Служителят я помоли да изчака на телефона.
— Трябва да вземете артериална кръв за газов анализ от един пациент тук.
— Газов анализ?
— Точно така. Кислород, въглероден двуокис и киселинните нива. Спешно е.
— Откъде взехте името ми? — попита Сюзан, като въртеше телефонния кабел. Надяваше се, че е била повикана по погрешка.
— Правя каквото ми наредят. Името ви е записано върху картона. Не забравяйте, че е спешно. — Линията прекъсна. Служителят беше затворил, преди Сюзан да успее отново да отговори. Пък и нямаше какво толкова да му казва. Остави слушалката и се върна до леглото на Нанси Грийнли.
Белоус отново поставяше наконечниците. Шокът разтърси нежното тяло. Ръцете безпомощно и тежко паднаха върху гърдите. Гледката беше едновременно вълнуваща и жалка. Мониторът отчете нормален ритъм.
— Пулсът е добър — констатира Картрайт, с ръка върху слабините на Нанси.
— Като че ли сега, когато е поела малко от калия, поддържа по-добър синусов ритъм — каза Белоус, приковал поглед върху екрана на монитора.
— Доктор Белоус — обърна се Сюзан към него, като използва временното бездействие. — Извикаха ме да взема артериална кръв за газов анализ от някакъв пациент в стаята за следоперативно събуждане.
— Приятна работа — отговори й той разсеяно и се обърна към Шъргуд. — Къде, за бога, са специализантите от вътрешното? Щом ти потрябват, веднага се изпокриват. Но само опитай да закараш пациент в операционната, и започват да се навъртат като лешояди и ти отменят случая заради недоказана употреба на алкохол.
Картрайт и Рийд се засмяха пресилено по понятни съображения.
— Не ме разбрахте, доктор Белоус — продължи Сюзан, — никога не съм взимала артериална кръв за газов анализ. А и не съм виждала как се прави.
Белоус откъсна поглед от монитора и се обърна към нея.
— Исусе Христе, като че ли си нямам достатъчно грижи. Същото е както при вземане на венозна кръв, само че се взема от артерия. Какво, по дяволите, учихте двете години в института?
Лицето й пламна. Искаше да каже нещо в своя защита.
— Не ми отговаряйте! — побърза да добави Белоус. — Картрайт, иди със Сюзан и…
— След пет минути трябва да бъда за онази тироидектомия6 с доктор Джейкъбс, за която ме определи — прекъсна го Картрайт, като гледаше часовника си.
— По дяволите! — изруга Белоус. — Окей, доктор Уилър, ще дойда с вас да ви покажа как се хваща артерия, но първо ще изчакаме нещата тук да се поуталожат. Трябва да призная, че вече изглеждат малко по-добре. — Белоус се обърна към Рийд. — Вземи кръв и я изпрати да повторят калиевата проба. Нека видим какво сме постигнали. Може би ние сме вън от опасност.
Докато чакаше, Сюзан се замисли върху последните думи на Белоус. Беше използвал местоимението „ние“, вместо да каже, че Нанси Грийнли е вън от опасност. То явно беше общоприето, тя просто трябваше да свикне с неволното обезличаване. Сети се и за Старк. Той, изглежда, също не се интересуваше какви местоимения употребява Белоус.
Понеделник, 23 февруари, 13:35 ч.
— Някои дни са като този — каза Белоус, като придържаше вратата пред Сюзан на излизане от интензивното отделение. — Обедът може да се сметне за лукс. Даже една хубава… — Той млъкна, докато вървяха по коридора. И двамата гледаха пода. Белоус търсеше точната дума. — Понякога е трудно дори да намериш време да се облекчиш.
— Искате да кажете „да се изпикаеш“, нали?
Белоус погледна към нея. Тя вдигна очи и леко се усмихна.
— Не трябва да се държите по-различно заради мен.
Той продължи да изучава лицето й, на което тя съзнателно придаваше колкото се може по-безизразен вид. Мълчаливо отминаха предоперационната зала.