Послушайте ме — нека да похапнем
при „Тигъра“, а после се върнете
и без кавги узнайте от жена си
подбудите на странния й прием;
защото, ако вие настоите
да влезете със взлом във своя дом
посред бял ден, ще плъпнат из града ни
сплетни от тези, дето послесмъртно
във гроба ви ще влязат да живеят,
а знайте: клеветата се множи
чрез нови поколения лъжи
и наемателка е тя такава,
че дето се намести, там остава!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Склонихте ме. Ще тръгна с вас. И даже,
макар невесело да съм настроен,
ще бъда весел, честна дума давам!
Едно девойче палаво познавам,
схватливо, мило, със език игрив,
и нищо ако нямате против,
при него ще ви заведа да хапнем.
Жена ми — честно слово, без причина —
за него постоянно ме упреква.
Да, там ще идем!… Анджело, вий вижте,
ако верижката ви е готова,
донесте я в дома под „Таралежа“ —
тя там живее. Ще я дам на нея,
за да ядосам със това жена си.
Като не щат да ни отворят тука,
на друго място трябва да се чука!
АНДЖЕЛО
Добра шега. Ще ви я донеса.
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Дано не ми излезе през носа!
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Пак там.
Влизат Лучиана и Антифол от Сиракуза.
ЛУЧИАНА
Как може, зетко, толкоз ранен скреж
сърдечния ви кълн да изненада?
Нима ще рухне още във строеж
на любовта ви хубавата сграда?
Ако сте взел сестра ми за пари,
платете й за тях сърдечно мито,
и ако страст към друга ви гори,
то срещайте се с нея по на скрито!
Когато погледът ви издаде,
с език веднага всичко замажете —
да крият своя срам кога, къде
било е толкоз трудно за мъжете?
Под образ благ, с държане на светец
покривайте си тайните провали!
Мишкувайте, но тихо! Кой крадец
обича със успехи да се хвали?
О, двоен грях: за тайното легло
мъжът във къщи явно да говори!
Без първи срам ако не е могло,
жена си не срамете с този втори!
Лъжете ни! Затуй сме и жени.
Какво по-скромно от молба такава:
щом дали сте ръката си встрани,
поне да ви докосваме ръкава!
Върнете се при моята сестра
и с нежни имена я назовете —
преструвката лъжа е, но добра,
спокойствие щом носи в домовете!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Коя сте вий, красавице, не знам,
отде ме знаете, недоумявам,
но явно е, че пратена сте нам
от небеса, които не познавам!
О, научете земния си раб,
какво да мисли и какво да прави,
та с разума си грешен, плитък, слаб
да вникне в лабиринта на речта ви!
Къде ме води тя и за какво?
Ако дарена сте с неземна сила,
от мен сторете друго същество
и ще ви слушам аз, девицо мила!
Но ако аз съм аз, то знам тогаз,
че вашата сестра жена не ми е,
че нямам дълг към нея, а към вас,
защото моя ум пленихте вие!
Сирено дивна, не, не ме мами
в сълзите на сестра ти да се давя!
Към теб, към теб от твърдите земи
със радост мореходът се отправя,
за да потъне в сребърната глъб
посред въртоп от къдрици-талази,
узнал със вик на щастие и скръб,
че няма смърт, по-хубава от тази!
ЛУЧИАНА
Какво? Какво? Та вий сте полудял!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Не, бях „полу“, мой дял, но с теб съм цял!
ЛУЧИАНА
Грешат, изглежда, вашите очи!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Слепят ги, слънце, твоите лъчи!
ЛУЧИАНА
Където трябва гледайте, не в мен!
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
И, значи, в мрак да тъна нощ и ден?
ЛУЧИАНА
Сестра ми — мрак?
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А пък сестра й — зрак!
Недей ме дръж далеч от своя праг!
ЛУЧИАНА
Но вий сте мъж на моята сестра!