АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А, продължаваш да се гавриш с мен
и след като ти казах да престанеш?
Сега ще видиш ти!
Бие го.
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Ай, ай, ще гледам!
Щом вие плюете си на ръцете,
то аз пък ще си плюя на петите!
Излиза.
АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Тоз глупав Дромио се е оставил
да го ограбят! Чувал съм, че тука,
когато им попаднел чужденец,
вълшебници пленя вал и духа му,
мошеници му мамели очите,
магьосници го правели да съхне;
че всяка улица в града гъмжала
от вещици, лъжци и шарлатани12.
Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро!
А пък сега по-бързо към „Кентавра“!
След този странен разговор не знам
ще си намеря ли парите там!
Излиза.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
В дома на Антифол от Ефес.
Влизат Адриана и Лучиана.
АДРИАНА
Тук трябваше да бъдат досега —
ни вест от мъж, ни сянка от слуга!
А пък часът е вече два, Лучиана!
ЛУЧИАНА
Търговец някой го е задържал
и той останал е на обед с него.
Не се гневи! Да хапнем с тебе двете!
Съпругът уж е цар на свойта воля,
но времето и нему заповядва
кога да тръгва или да се връща.
Затуй търпение, ти казвам, сестро!
АДРИАНА
Защо навън да ходи все мъжът?
ЛУЧИАНА
Защото вън делата го държат!
АДРИАНА
Пък аз, като изляза вън, ругае!
ЛУЧИАНА
Ще го търпиш — той твоята юзда е!
АДРИАНА
С юзда се управлява само конят!
ЛУЧИАНА
А разюзданите с камшик се гонят!
В небето, по земята, под водата
навред предели има свободата
и женските при всички божи твари
покорни са пред своите мъжкари.
На нашите мъже пък естеството
стои далеч над тяхното, защото
човекът, ум и дух получил в дар,
създаден е да бъде господар,
за своя гордост и за божа слава,
над всичко, дето хвърка, ходи, плава —
а ний на тез мъже сме крехки самки
и трябва да сме волни… в техни рамки!
АДРИАНА
Какво тогава твоя милост чака?
ЛУЧИАНА
Боя се от несгодите на брака.
АДРИАНА
Но инак би търпяла мъжки гнет?
ЛУЧИАНА
Щом любя, ще привиквам отнапред.
АДРИАНА
А почне ли съпругът ти да кръшка?
ЛУЧИАНА
Ще чакам кротко ласката му мъжка.
АДРИАНА
Добър съвет, но неизползван, жалко!
На чужди гръб са сто тояги малко.
Когато някого бедата бие,
„Недей да плачеш!“ — казваме му ние,
а струпа ли се злото върху нас,
сами ревем със сълзи и на глас.
Търпение ми препоръчваш ти,
понеже лош съпруг не те гнети,
но нека теб налегне мойта мъка,
ще спомниш свойта лека препоръка!
ЛУЧИАНА
Добре, но първо трябва ми съпруг…
Мъжът ти иде — ей го роба тук!
Влиза Дромио от Ефес.
АДРИАНА
Намери ли мъжа ми? Где е той?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Намерих си белята. Тук е. Ей я!
АДРИАНА
Извика ли го? Каза ли ти нещо?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Да, каза и във двете ми уши,
но толкоз силно, че ме оглуши!
АДРИАНА
Да беше искал да ти го повтори!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
А, той ми го повтори толкоз пъти,
че мозъкът от туй ми се размъти!
АДРИАНА
Ще дойде или не? Това кажи!
Май пет пари не дава за жена си!
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Жена ли? Той ме взе и наруга!
АДРИАНА
Той взел те на рога? Рогат мъжът ми?
ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Това не зная, но ругае страшно!
Съвсем е луд! Аз викам да се връща,
той иска някакви хиляда марки!
„Обяд е!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.
„Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.
12
„…от вещици, лъжци и шарлатани…“ — че такава била славата на древния Ефес, личи и от библейския разказ за посещението на апостол Павел в този град.