Пазачите при портите почти не упражняваха контрол. Явно беше, че градът все още е обхванат от празнично настроение, след като бе спасен от опасността да бъде изклан от Делмънд. Повечето от разговорите около Лийф и Мегън, докато вървяха по покритата с едри заоблени камъни главна улица, бяха за това как положението висяло на косъм, как войската изведнъж се бе оказала без пълководеца си и какво ще стане сега с нея.
— Какво направи с ножа? — попита тихо Лийф.
— Няма го — отвърна Мегън.
— Това е добре. Тук ножовете са забранени.
— Тази вечер едва ли някой би могъл да следи за това — каза Мегън, като гледаше тълпите от въоръжени мъже и жени наоколо, които се опитваха да влязат в тесните градски кръчми или поне да измъкнат оттам нещо за пиене на крак. Тя се опита да не гледа към едно облечено в пъстри дрехи гърбаво джудже, което й пресече пътя, като си пробиваше път в тълпата и размахваше миниатюрен меч под гръмогласния смях на останалите.
— Я се опитай да вземеш мечовете на всички тези хора? Колко пазачи според теб има в Минсар?
— Тази вечер ли? По-малко от обикновено — отвърна Лийф. — Разбирам логиката ти.
Минаха покрай друга тълпа, застанала пред вратата на една кръчма. Вътре беше невероятна блъсканица. Хората бяха натъпкани като сардели. Те крещяха и се мъчеха да си проправят път към бара. Други пък се опитваха да се измъкнат оттам. Една снажна кръчмарка си пробиваше път през тълпата с по няколко халби бира във всяка ръка. Халбите не бяха стъклени, нито керамични, а оловни и отвътре бяха почернели. Тя използваше тези оловни „чукове“ като ефикасни оръжия и около нея винаги имаше малко празно пространство, защото хората се отдръпваха, за да не ги фрасне по главите с тях или пък да ги стъпче.
Лийф се отправи към тълпата пред вратата на кръчмата, шмугна се в нея и Мегън го последва. Глъчката я обхвана, както водата плувеца.
— … не знам защо Ергън настояваше да дойдем тук вечер, когато е най-претъпкано…
— … я се разкарай…
— … горе в голямата зала, за да търси Елбай. Тя не остана там дълго и аз си помислих…
— … тук е пълно с идиоти, които искат да се напият и да предизвикат скандал, аз не бих…
— Пет малцови уискита и едно греяно вино…
Мегън видя как един от по-преждеговорившите се измъква от тълпата, последван от двама приятели. Тя сръга Лийф и му даде знак да направят същото.
Той кимна в знак на съгласие и я последва.
— Жалко, че тук нямат душове — промърмори Лийф. — Чувствам, че имам нужда от един след всичко това.
— Хей, още е рано. Виж какво, чух едно име, което ми е познато.
— Така ли?
— Да. Елбай. Виждаш ли онези мъже, които свиха в малката уличка? Хайде.
Той се огледа и ги видя в тълпата. Бяха двама високи, двама по-дребни и един много нисък. Вървяха по една уличка, тясна като алея. Мегън тръгна след тях. Лийф я последва.
— Какво казаха?
— Нещо, което ме заинтригува. — Тя се усмихна в мъж дивата светлина, хвърляна от факлите. — Когато си шпионирал дълго време, започваш да си изработваш усет за това, което си струва да чуеш. От тази работа може да излезе нещо.
Мегън сви в уличката, а Лийф я последва. Беше широка не повече от четири стъпки. Вратите и прозорците от двете й страни бяха плътно затворени.
— Това не е улица, а килер — промърмори Лийф. В края й една врата леко се открехна. През нея нахлу светлина от запален огън и се чуха приглушени разговори, смях и крясъци.
Вратата се отвори по-широко, пропусна мъжете, които вървяха пред Мегън и Лийф, и пак се затвори. Мегън се спусна напред, преди да я бяха заключили. Успя да се вмъкне вътре, опитвайки се да не прави впечатление. Точно срещу вратата имаше огнище, а до него малко отверстие, което водеше към кухнята. В отверстието имаше широка дъска, на която чакаха няколко халби с бира. Точно когато Мегън и Лийф влязоха вътре, оттам се показаха две ръце и подадоха на минаващия сервитьор печено пиле в табла. Явно заведението беше от малко по-висока категория. Там, където в другите кръчми имаше факли, втъкнати в железни скоби по стените, бяха сложени истински газени лампи със стъклени шишета. Върху старите, изподраскани маси имаше фенери, всеки на желязна поставка. Те горяха като малки, обвити в дим звезди. Повечето от масите бяха заети от хора, които ядяха, пушеха, пиеха и разговаряха.
Лийф, който беше зад Мегън, я сръга, показвайки й празна маса в единия край, немного отдалечена от тази, която бяха заели мъжете, които бяха проследили. Не беше невъзможно да чуят какво си говорят. Те извикаха кръчмаря, поръчаха си вино, настаниха се около масата и продължиха разговора си почти от там, откъдето го бяха прекъснали.