Тя мина колкото й стискаше по-близо до бюфета, като напрегнато се ослушваше. Не се осмеляваше да се приближи много от страх някой да не се блъсне в нея. Да си невидим беше твърде опасна работа. Имаше играчи, които можеха да реагират с нож на нещо, което не виждат.
— … сьомгата е много хубава…
— … нямам вино… Къде е това момиче? В това място има срамно малко прислуга…
— … мисля, че не си струва усилията от моя страна. Тук са само дребни риби и боричкането вече започна.
— Така ли?
— Ама, разбира се. Само се огледай. Всички сериозни хора са някъде другаде и се пазарят. Обаче не и с него, той е извън играта…
Човекът, който говореше — някакъв херцог или барон, ако се съди по малката му неофициална коронка, погледна към кмета, усмихна се и се загледа в друга посока. После заобиколи масата и се насочи право към Мегън, за да стигне до едно печено прасенце, сложено в другия край.
Тя бързо заотстъпва назад, за да му стори път. Херцогът или баронът й обърна гръб и взе един нож.
Мегън се беше отдалечила на безопасно разстояние. Имаше хора, които усещаха невидимия и беше по-добре да внимава особено когато наблизо имаше ножове, които можеха без предупреждение да полетят от нечия ръка. Знаеше добре това. Мегън запристъпва колкото може по-безшумно към големия гоблен зад трона и най-после се скри зад него.
Някъде в единия му край тя различи очертанията на Лийф. Предположи, че и той усеща присъствието й. Беше Застанал там, където се допираха гобленът и подиумът, за да не може някой да види отдолу краката му. Приближи се към него.
— Видя ли го? — попита Мегън.
— Ах, ти ли си? Какво? — попита стреснат Лийф.
— Кметът на града — каза тя. — Подмазва се на знаменитостите.
— Да, да.
— Виж какво, махни това от мен за малко. Звъненето в ушите е много досадно. Не мога да чувам.
— Това е съпровождащ ефект от заклинанието — обясни Лийф и звъненето веднага отслабна, когато той намали силата на заклинанието. — Няма начин да се спре напълно, освен ако не искаш да премахна самото заклинание. Ако настояваш…
— Не, недей — побърза да каже Мегън. — Не съм облечена подходящо за случая. А ти пък изглеждаш така, сякаш си спал в някой храст. Знаеш ли, че една сламка стърчи от магьосническата ти шапка?
— Тя ми придава по-достоверен вид — отвърна леко засегнат Лийф. — Един магьосник от плетищата трябва да изглежда така, сякаш току-що се е измъкнал от някой плет.
Мегън се усмихна, когато Лийф махна този атрибут за достоверност.
— Пак ще изляза навън — заяви Мегън. — Ама това наистина е много мъчително. Ти можеш пак да станеш невидим, ако искаш, но аз се изкушавам да прикоткам една от прислужниците, да й взема дрехите и да започна да се разхождам с кана за вино в ръка. Тогава ще мога да слушам по-добре какво си говорят.
Лийф повдигна вежди.
— Твоя работа. Узна ли нещо?
— Нищо, освен това, че всички, които ни интересуват, вероятно са на друго място.
Лийф изсумтя.
— Не се учудвам. И все пак… ще се срещнем отново тук след няколко минути. Ще си останеш ли със заклинанието, или ще прикоткаш онази мома?
Тя въздъхна.
— Не го махай. — След миг звънът в ушите й отново се усили, а Лийф не се виждаше никъде. — Благодаря, ще се видим след малко.
Гобленът леко се изду и той излезе навън. Мегън се измъкна от другата страна, като много внимаваше къде стъпва. Невидимостта е полезно нещо, но трябва да имаш очи и на тила. Никога не знаеш откъде може неочаквано да те приближи някой, а освен това усещането, когато вървиш, без да виждаш краката си, беше много странно.
Тя пак се отправи към бюфета и през следващите петнадесет — двадесет минути се постара да се приближи колкото може повече до яденето и разговорите, без да се блъсне в някого или някой да блъсне нея. Дори започна много предпазливо да краде храна. Сьомгата беше превъзходна, а това беше добре, защото тя не беше безразлична към нея.
— … мисля, че тук нещата са към края си — каза един много семпло облечен мъж в тъмносиня дреха, цепната по ръкавите и с извезани ревери.
Възрастната жена, на която говореше, беше с красива бяла коса, стегната отзад на кок, а черната й рокля беше богато извезана със сребро.
— Е, да, предполагам, че за добро или за лошо в следващите няколко дни съдбата на това място ще бъде решена. Жалко. Тази мини демокрация ми харесваше. Някой обаче ще предяви претенции към нея… вероятно заради военните действия, които ще започнат в Покрайнините.