— Така — каза накрая Елбай. — Това е първата възможност. Другата възможност е той да извика своите три приятелчета и да ги накара да насочат войските си в друга посока. Ако това стане, всички скоро ще узнаят какво се е случило. Никой от тях не може да пази нещо в тайна особено пък когато са убедени, че са ги използвали за цели, които не са влизали в плановете им. В случая те ще си помислят точно това и репутацията на господаря ти ще пострада, а това ще му донесе всевъзможни други неприятности ако не тази година, то през следващата. Обаче аз съм готова да се обзаложа, че ще бъде през тази година.
— Не сте ли прекалено самоуверена? — попита Раист.
— О, съвсем не — отвърна Елбай. — Убедена съм, че твоят господар няма да се възползва и от възможност номер две. Доста вероятно е при тази възможност авторитетът му да пострада. Има и трета възможност, при която той сам да се нахвърли върху Лилан, Гудлием и Менел и да унищожи армиите им. По такъв начин неговата войска ще има какво да прави, без да бъде унищожена от моята. Така би си създал репутацията на човек „въдворил ред в Покрайнините“. Рейтингът му ще се покачи. За него няма да е трудно да се справи с войските на тримата, а и авторитетът му няма да пострада.
Раист отвори уста, за да каже нещо.
— Не мисля обаче, че той ще се възползва и от третата възможност — прекъсна го Елбай. — Защото не се е сетил първо за нея.
Раист отново затвори уста.
— Вероятно ще трябва да убие и лорд Енвър — добави след кратка пауза Елбай. — И без това отдавна иска да го стори.
Отново настъпи мълчание.
— И така, върни се при твоя господар. Той замина преди около час на север към лагера на войската си. Обясни му тези възможности. Направи го внимателно. Аз самата бих предпочела третата възможност. Ако обаче се опита да пресилва нещата, готова съм да изтрия и него, и войските му от лицето на Сарксос и дори Род няма да пролее сълза за това. Обясни му го съвсем ясно, защото аз много обичам да участвам в едно добро сражение преди настъпването на есента… Ако настоява, ще го има. Това е последният му шанс да вземе друго решение и всички да посрещнем мирно и тихо есента, включително и той.
Раист се изправи.
— Ако ми разрешите, аз ще вървя…
— Само още една минутка. Знам също, че след тази кампания той крои планове срещу лорд Фетик и херцогиня Морн. Тяхното положение сега не е много стабилно. Разговаряхме… те са готови да влязат в стратегически съюз с друга сила… не с мен. Нека твоят господар да поразузнае малко кой е готов да ги приеме. Сключването на този съюз е въпрос на дни. Мисля, че могат да съберат големи сили. Почти сигурно е, че ще започнат веднага война, за да се отърват от Аргат. Ще се справят и с херцог Менгор. Съвсем са наясно за какво Аргат използва тази марионетка. Дай му да разбере, че неприятностите му едва започват.
Раист неспокойно запристъпва от крак на крак, но не каза нищо. След малко Елбай му даде знак с глава.
— Е, тръгвай. Бъди внимателен по пътя. В момента наоколо има много вълци…
Раист бързо се поклони и си тръгна. Стъпките му отекнаха надолу по стълбите.
Елбай остана да седи в утихналата стая. След малко по стълбите отново се чуха стъпки и на площадката се появи млада русокоса жена в дълга, семпло ушита синя роба.
— Лельо Ел? — провикна се тя.
— Тук съм, скъпа.
„Лельо“, помисли си Лийф.
Младата жена влезе.
— Е, и? — попита тя.
Елбай въздъхна и подпря меча на облегалката на стола.
— Той ще нападне — каза тя. — Сигурна съм.
— Тогава какво ще правиш?
Елбай се изправи и се протегна.
— Ще закопая и него, и войските му — отвърна тя. — Нямам друг избор, ако искам да отстоя позицията си. Не ми се иска да го убивам, но той няма мозък дори колкото Род е дал на една стрида. Ще иска да се прави на храбрец. Това обаче няма да му помогне, не и този път.
Младата жена въздъхна точно по същия начин, както леля си.
— Добре — каза тя. — Ще разговарям с другите командири и ще ги запозная с положението. Ще изпратим вестоносци при подкрепленията ни.
— Направи го. Кажи им, че Аргат ще се опита да събере още войска от васалните кралства. Не мисля, че ще може да събере повече от две хиляди войници за такова кратко време. Ние ще продължим да го превъзхождаме в съотношение три към едно, а това най-много ме устройва. Никога не съм си падала по бабаитлъци от сорта умри или се покрий със слава. — Тя изсумтя така, както Лийф бе чувал понякога да прави баба му. Това го накара да се усмихне. — Да се погрижим за тези неща, а след това да слезем долу и да хапнем нещо, преди да са излапали всичко.