Те излязоха.
Лийф отново намали силата на заклинанието за невидимост. За тяхно облекчение звъненето в ушите им намаля.
Лийф погледна крадешком към Мегън.
— Изправени сме пред голям проблем — каза тя.
— А? Какво каза?
— Говори по-тихо. Не ги ли чу? Тя ще ликвидира Аргат — каза Мегън. — Това я прави предпочитан обект за натирване.
Лийф я погледна стреснато.
— Чакай малко. Тъкмо ти казваше да не градим теории, без да имаме достатъчно факти. Сега не разполагаме с повече факти, отколкото преди… освен със сведения за някакво предстоящо нападение.
— Е, да… но нали ти сам чу, Лийф! Тя превъзхожда силите на Аргат в съотношение три към едно. Ще го размаже. А тъкмо хора, които в миналото са го сразявали, са били натирвани.
— Виж какво, много ми се иска да го размаже — прошепна Лийф. — Не може да се каже, че той е пример за висок морал по сарксоските стандарти, не е ли така? Освен това, ако неговият игрален герой бъде убит, а хората продължават да бъдат натирвани, тогава може би ще имаме някакво доказателство, че не го върши той.
Мегън го изгледа.
— В такъв случай ще се върнем на същото положение, в което сме сега — каза тя. — Лийф, ако Елбай бъде обект на някакво нападение, а ние имаме подозрения, че това може да се случи, ще трябва малко да се поразкрием и да й го кажем! Нейният герой в тази игра е внушителна фигура, няма да бъде честно да позволим да я натирят само за да изкушим извършителя да се разкрие. Тя трябва да вземе някакви предпазни мерки.
— Ако я предупредим, това може да послужи за предупреждение и на Аргат или на онзи, който е отговорен за тези натирвания — запъна се Лийф. — Тогава ще загубим всякаква възможност да открием кой е той или тя.
Мегън се хвана за главата.
— Не мога да повярвам, че изобщо спорим за такива неща. Не можеш да използваш за примамка друг играч!
— Мегън, помисли трезво за малко! Как ще я предупредим? Ние не знаем коя е тя в реалния живот и няма начин да го научим. Забрави ли какви са правилата за поверителността на информацията? Ако тя желае да остане анонимна, няма начин да я открием.
— Ами ако се доберем до боса на играта чрез Компютърната полиция…?
— Да, бе. Ще ги накараме да нарушат правилата за поверителността, и то само по подозрения, така ли? Няма начин да го направят. Дори и ако успеем да ги убедим, ще мине твърде много време, за да има някаква полза.
— Тогава трябва да отидем и да я предупредим сега — каза Мегън.
Лийф продължително я изгледа. После с известно нежелание каза:
— Добре. Нали видя емблемата й… онзи гущер. Долу имаше няколко души със същия знак. Хайде да слезем и да се представим… Да излезем от прикритието.
— Става.
Лийф прекрати невидимостта, доволен, че не му се налага да я поддържа повече, и те слязоха по стълбите в голямата зала. Огледаха се, но Елбай не се виждаше никъде.
— Встрани има някакви малки стаи, където хората могат да се уединяват — каза Лийф. — Може да е там…
— Не, те са охранявани — предупреди го Мегън. — Я погледни нататък.
Беше младата жена, която преди бяха видели с Елбай. Върху яркосинята си роба беше сложила една с по-тъмен цвят, а на гърдите й се виждаше знакът на гущера, който отличаваше хората на Елбай. Тя се вглеждаше замислена в благородниците и воините наоколо, които ядяха, пиеха и разговаряха.
Мегън и Лийф се запътиха към нея, предизвиквайки любопитството и насмешките на събралите се благородници със странното си облекло на вмъкнали се на приема натрапници.
— Извинете ме — обърна се Лийф към младата русокоса жена и леко се поклони, — ако, както предполагам, вие сте с лейди Елбай…
— Ако ви трябва публика — каза жената, поглеждайки го с любопитство, — опасявам се, че нея я няма тази вечер.
— Не, не я търсим за публика — каза тихо Мегън, — а за едно предупреждение.
Жената ги погледна с изненада.
— Предупреждение за какво?
— Аргат — каза Лийф.
Тя ги огледа предпазливо.
— Ако, както се говори, вашата лейди замисля нападение срещу войските на Аргат — каза Лийф, — трябва да я предупредим, че след това може да й се случи нещо… неприятно. Напоследък хората, които са побеждавали Аргат, са имали неприятности… както личи и от събирането тук тази вечер.