Лицето на племенницата на Елбай доби ледено изражение.
— Интересно предупреждение — каза тя. — Кой ви изпрати?
Лийф отвори уста, за да каже нещо, но я затвори.
— Струва ми се, че от такова предупреждение Аргат може да има повече полза — отбеляза младата жена, — ако наистина има вероятност той да бъде нападнат.
— Никой не ни е изпратил — каза. Мегън. — Ние работим самостоятелно… мислим само доброто на вашата леля, лейди Елбай.
Очите на жената леко се разшириха, но после пак се свиха.
— Малцина знаят, че сме роднини — каза тя. — Кои сте вие?
— Ух — въздъхна Мегън.
— Разследваме случаите на „натирвания“ — обади се Лийф и Мегън усети внезапно облекчение, че той не добави „за компютърната полиция“. Това щеше да е малко прекалено. — Опасяваме се, че вашата леля е заплашена от „натирване“, ако изпълни намерението си.
— Така ли? И как ще стане това?
„Как да й го кажа по-дипломатично — запита се Лийф, като се чудеше как би го казал баща му. — Вероятно със заобикалки“.
— Ако Лилан, Гудлием и Менел… — започна той.
Младата жена веднага присви очи.
— По принцип не обсъждам неща, които засягат други хора, особено пък с непознати, за които нямам гаранции, че мога да им имам доверие. — Изражението й стана още по-студено. — Мисля, че трябва да си вървите.
— Моля ви… нека поговорим с лейди Елбай.
— Това е невъзможно. Извикаха я по работа и така може би стана по-добре.
— Вижте, наистина е важно — настоя Мегън.
— Може би е важно за вас — отвърна студено младата жена. — Бих приела по-благосклонно предупреждението ви, ако не беше очевидно, че вие или някой, свързан с вас, съвсем наскоро сте ни шпионирали. Както казват, съветът на шпионина е нож с две остриета, а моята работа е да предпазвам леля ми от такива, които могат да й навредят.
— Ама нали и ние тъкмо това се опитваме да направим…
— Лека нощ — прекъсна я твърдо младата жена. — Веднага напуснете… преди да съм наредила да ви изхвърлят.
Те я погледнаха и се отправиха към вратата.
Лийф й хвърли още един поглед през рамо, преди да излязат. Племенницата на Елбай беше извикала един човек, който носеше знака на леля й. Беше висок и плешив. Сега тя бързо шепнеше нещо в ухото му. Той погледна след Лийф и Мегън и бързо напусна залата през един от страничните изходи. Те все още бяха сред множеството на площада, когато един ездач профуча край тях и след това изчезна, измествайки с гръм въздуха около себе си.
— Страхотно — промърмори Лийф. — Сега няма начин да разберем къде е отишла.
— Започвам да имам много лошо предчувствие за цялата работа — сподели Мегън. — Мисля, че положението около Аргат става все по-напечено. Иначе защо и той ще заминава?
Лийф поклати глава.
— Е, поне се опитахме — успокои я той.
— С опити не се върши работа — каза мрачно Мегън. — Само с дела.
Лийф я погледна накриво, докато вървяха през площада.
— А, пак ли ще ми цитираш класици? Емерсън ли беше, или Елисън?
— Майка ми — отвърна Мегън. — Хайде… да се махаме оттук. Трябва да помислим. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, винаги мисля най-добре, когато съм извън мрежата.
Те напуснаха играта и отидоха до работното място на Лийф. Беше нещо, което Мегън беше виждала само на картина. Паянтова къща в древен исландски стил, покрита с рехави дъски вместо с керемиди, и с фронтони с драконови глави. Вътре беше много чисто и подредено в най-съвременен датски стил. Големите, разположени точно един срещу друг прозорци, гледаха към зелени ливади, над които се виждаше бледосиньо небе.
Мегън обаче не беше в настроение да се наслаждава на гледката. Двамата с Лийф поспориха повече от час за това, какво са направили и как биха могли да го направят по-добре. Стигна се до кавга, макар първоначалните й намерения да не бяха такива.
— Честно казано, не знам как бихме могли да го направим по-добре — каза Лийф. — Това е мисия за установяване на фактите. Е добре. Установихме ги. При това са твърде добри.
— Така е… ама, Лийф, няма да можем да открием бързо нищо, което би ни помогнало! Не мога да се отърва от чувството, че трябваше да го направим по-организирано.