— Бъдещият оперативен работник заговори в теб — каза с нотка на сдържано одобрение Уинтърс. — Мегън, ти още не си се отърсила от шока. Това е разбираемо. Лийф се чувства по същия начин. Нека се разделим за известно време. Но бих се радвал, ако в следващите осемнадесет — двадесет часа получа някакъв писмен доклад от теб. Нещо, което да послужи за отправна точка на нашите детективи, когато ги изпратим там. Направи го колкото може по-подробен. Всъщност ще е добре, ако поговориш с някои хора от Сарксос и ни дадеш достъп до записа на участието си в играта от миналата нощ.
Като чу това, Мегън силно се изчерви.
— Господин Уинтърс, мисля, че някои казани от нас неща могат да се тълкуват като заплаха…
— Чух какво каза племенницата на госпожа Ричардсън — успокои я Уинтърс. — Разбирам, че изпитваш някои съмнения относно законността на вашето участие в тази ситуация. Имам ти доверие, мисля, че го знаеш. Ако имате някакви проблеми със закона, знаеш, че ще ви подкрепим. Но за всеки случай може ли някой в дома ти да потвърди алибито ти за снощи?
Мегън поклати глава.
— Никой, освен самата мрежа. Няма начин да се представиш за друг, когато записваш участието си в архива. Това е твоят мозък, твоето тяло и твоето имплантирано устройство. А що се отнася до останалото… — Тя сви рамене и след това добави с лека усмивка: — Не виждам как бих могла да отида за това време с кола оттук до Блумингтън в Илинойс, за да блъсна Елбай, т.е. госпожа Ричардсън.
— Така е — съгласи се Уинтърс и отново леко се усмихна. — Не се безпокой. За момента си под прикритие. Хайде, върви на училище и ако можеш, приготви доклада си тази вечер. Ще изпратим нашите специални агенти. През това време можеш да се считаш свободна от отговорност по тази задача. Искам обаче да ти благодаря за оказаната помощ. Все пак ни насочихте по някаква следа, а и ни запознахте с някои ваши теории, които могат да се окажат полезни. Освен това сега имаме много по-добра представа за положението, а нямаше да я имаме за такова кратко време. Оценяваме усилията ви. Продължавай да отделяш от времето и възможностите си на мрежата… Не забравяй и собствената си сигурност, като имаш предвид характера на човека, когото търсим, и това, че той може и да има някаква представа каква е била задачата ви.
— Мисля, че не сме се доближавали до него — успокои го Мегън. — Въпреки това благодаря за предупреждението.
Тя прекъсна връзката, замисли се за момент, после поговори с импланта си и го накара да се обади на Лийф.
Той седеше в работното си място — паянтовата къща, и изглеждаше много потиснат — нещо необикновено за него. Вдигна очи, когато Мегън се появи пред погледа му.
— Разговаря ли с него? — попита я Лийф.
— Да.
— Отнеха ни случая.
— Ами! — Лийф я погледна малко недоверчиво.
— Наистина ли ни го отнеха?
— Какво искаш да кажеш? Отнеха ни го. Той прекрати участието ни.
— И ти просто ще се примириш с това? Просто така?
— Ами… — тя го погледна.
Лийф стана и започна да се разхожда напред-назад.
— Виж какво — каза той, — не искам да се правя на герой или нещо подобно. Не знам как е с теб, но се чувствам в известна степен отговорен.
— За какво? Ние не сме избутали онази госпожа от пътя!
— Опитахме се да я предупредим. Не го направихме както трябва. Предупреждението ни не стигна до нея. Не се ли чувстваш отговорна за това?
Мегън седна на канапето и се хвана за главата.
— Да, чувствам се, и то много — каза тя. — Но не знам какво бихме могли да направим, след като вече е станало.
— Просто да не се отказваме — настоя Лийф.
— Не чу ли какво каза Уинтърс? Той прекратява мисията ни. Ако ни хванат…
— Как ще го направят? Ние играчи ли сме в Сарксос? Имаме право да се включваме в играта, когато поискаме, не е ли така?
— Да, но… ако го направим, веднага ще разберат каква е целта ни!
— Така ли? А не сме ли само едни много съвестни млади изследователи сътрудници на Компютърната полиция?
— Лийф дяволито се усмихна. — Кой би се усъмнил, че не сме се подчинили на заповедта? Искам да кажа, умишлено.
— Лийф вирна глава и си придаде най-невинен и благороден вид.
Това накара Мегън да се засмее.
— Те не могат да ни заповядат — продължи да я убеждава Лийф. — Да изразят мнение да, но…
— Ти си изумителен — каза тя.