— Явно ще се ориентирам към стратегическите операции, обаче…
— Но къде, в някой мозъчен тръст ли? Ще работиш в някое досадно, сухарско място, където няма да можеш никога да излезеш навън и да видиш дали това, което си планирала, се е случило? Ти искаш да работиш в Компютърната полиция, нали?
— Е, да, наистина искам — отвърна Мегън. — Това е… според мен сега това е една от най-важните ни агенции, въпреки че някои хора може да кажат, че преувеличавам. — Тя се размърда, почувствала се малко неловко.
— Значи искаш да работиш там? Но ако сега се откажеш от тази работа само защото Уинтърс ти е казал да не се излагаш на опасност и да си нямаш неприятности… Ако един ден успеем да постъпим в Компютърната полиция, там ще ни чака и едното, и другото. Сега за нас това ще е практика. Освен това те ни наблюдават, знаеш, че е така. Ако се справим колкото тях, а може би и по-добре, и разнищим този случай самостоятелно, мислиш, че ще се ядосат ли? Ако сега им направим впечатление…
Мегън кимна.
— Не вярвам да сме по-неспособни от оперативните работници, които изпращат там — каза бавно тя. — Освен това познаваме Сарксос по-добре от техните хора. Нали затова ни накараха да се заемем с тази работа. Защото ние сме най… — Тя погледна Лийф, усмихна се и каза: — Виж какво, не знам кога ще мога да вляза в играта тази вечер. Отсъствието ми от семейната вечер няма да мине без някои обяснения.
— Добре, аз ще отида там преди теб и ще те чакам. Ще прехвърля малко точки за транзитно преминаване в твоята сметка. Ще се срещнем в Еринт и ще видим дали първо ще можем да се доберем до Фетик и да го предупредим. Това е град държава като Минсар. Когато пристигнеш, потърси една малка гостилница зад стените на третата вътрешна крепост. Казва се „Атила“. — Мегън повдигна вежди. — Там правят много хубаво чили. Ще поседя и ще се позабавлявам, докато те чакам. След това ще отидем да си поговорим с Фетик… Няма да бързаме, докато не се уверим, че ни е разбрал.
— Става — съгласи се Мегън. — Трябва да опитаме. Ще е твърде интересно да убедиш някого да се откаже от кампанията си.
— Мисля, че ще можем да го убедим. След това ще започнем да търсим още сведения, за да разберем какво в действителност става. Сигурен съм, че ще можем да разнищим този случай, ако разполагаме с малко повече време…
— Добре, ще се видим довечера.
Тя изчезна.
Лийф пристигна в Еринт късно следобед в ясен, слънчев ден. Градът се намираше сред долина, образувана от глетчер, която се свързваше с най-отдалечения на изток масив от веригата на Островърхите северни планини. Много отдавна в геологичната си история, когато континентът Сарксос е бил покрит с ледници, една огромна ледена река с широко дъно се бе спуснала със стържене от широкия, покрит със сняг циркус на връх Холдфаст, който се извисяваше над долината. В продължение на почти девет мили тя бе прокопала тази дълбока, извита като полкова долина. Сега глетчерът го нямаше, беше отстъпил до подножието на връх Холдфаст и само един малък поток издайнически се спускаше от морените в края му и лъкатушеше между разхвърляните тук-там заоблени камъни. Необикновените му бяло-зелени води издаваха дъно, покрито с глетчерно „брашно“.
Над него, върху една неголяма скалиста площ, която глетчерът не беше успял да събори, се издигаше Еринт. В началото сградите му са били построени от дърво, но поради честите пожари накрая бил изграден от камък, а символ на градския герб бе станала птицата феникс. Населението му не беше многобройно, но прочуто. Това бяха вироглави, свободолюбиви планинци, опасни в битките, които умееха да си служат добре с алебарда и арбалет. Те предпочитаха да не се обвързват с никого и не участваха в чужди войни… освен ако заплащането не беше добро. Градът им имаше скромен, но постоянен източник на средства от мините за каменна сол и желязо в планината, които те пазеха ревниво и не разкриваха на никого техните лабиринти. Отглеждаха в дългата си камениста долина по малко овес и ечемик и не се бъркаха в чужди работи.
Но напоследък това не беше така лесно. Надигането на Аргат в Северните земи принуждаваше кралствата, граничещи с царството му, да търсят съюзници или буферни държави, които да ги закрилят от враждебно настроени съседи отвъд планинските проходи. За царствата на север, т.е. на Аргат, и за намиращите се на юг княжества, като това на херцог Моргон и други, Еринт беше една идеална възможност. Малобройното му население не би могло да окаже голяма съпротива, земята му не беше добра, освен като буферна зона, така че евентуалните битки там нямаше да опустошат нещо ценно в нея, а в мините се добиваше несравнимото желязо на Холдфаст, което се търсеше много в Сарксос за изковаване на оръжия.