— Ще взема мерки в рамките на разумното — каза Фетик, — но нищо повече. Който и да стои зад това, отказвам да му позволя да контролира живота ми. Но все пак ви благодаря, че сте си дали труда да ме предупредите. Предполагам, че ще се отбиете и при други по пътя си.
— Да — каза Мегън, — при херцогиня Морн.
Фетик избухна в смях.
— Ще й кажете това, което съобщихте на мен?
— В общи линии — отвърна Мегън.
— Имате ли брони?
Тя и Лийф се спогледаха.
— Ще ни трябват ли?
— Ако й кажете, че трябва да промени ежедневния си маршрут, ще ви трябва поне дървен щит — каза Фетик. — Е, желая ви късмет. Разбирам, че го правите само от добри намерения… и ако, както разбирам, сте свързани по някакъв начин с усилието да откриете кой „натирва“ хората, пожелавам ви най-голям успех. Сега трябва да се занимая с моите работи. Не искате ли да останете за закуска?
— О, не, не, сър — каза Лийф, — въпреки че ви благодарим. Трябва да се отправим веднага към херцогиня Морн.
— Не искате ли да премислите за броните?
Лийф леко се усмихна.
— Мисля, че ще се справим някак.
Те се поклониха на Фетик и излязоха. Огледаха се из пазара, преди да предприемат транзитното пътуване, но видяха, че Уейленд вече си беше тръгнал. Никой не знаеше точно кога.
— Е, както и да е — каза Лийф, — той ще ни потърси. Готова ли си за транзита?
— Същия обхват ли ще има?
— Същия.
— Готови. Запуши си ушите заради промяната във височината.
Всичко стана в черно и бяло и се изпълни с фосфор, а Мегън запреглъща, за да изравни налягането в ушите си. Най-после успя и огледа пейзажа наоколо, който беше толкова различен от този на Еринт, колкото денят от нощта.
Наоколо всичко представляваше равна, блатиста, извита като подкова речна делта, в която безброй езерца и вади искряха на утринното слънце. Навсякъде растяха тръстики, а върху тях се поклащаха и пееха червенокрили косове и скорци. В средата на всичко това имаше голяма платформа, изградена от масивни блокове, потопени във водата, а върху нея се издигаше огромна дървена къща с кулички и кули като замък. Към нея през водната пустош водеше път от дървени трупи, който завършваше с подвижен мост и стръмен лъкатушещ насип, издигащ се до самата платформа.
Двамата тръгнаха по дървения път към замъка на херцогинята. Докато вървяха, Мегън плесна един нахален комар и каза:
— Обърна ли внимание на Уейленд тази сутрин?
— Какво? Не особено.
— Може би на мен така ми се е сторило — продължи Мегън — но в него имаше нещо, не знам… Като че ли не беше много на себе си тази сутрин. Видя ми се някак разсеян.
— Забелязах, че най-вече ти го разсейваше. Защо го направи?
— Мина ми през ум, че може би не е нужно всеки да знае за знака — обясни Мегън. — От една страна, това е предпоставка да бъде лесно откраднат. Между другото, я ми го дай за малко.
— Заповядай. — Лийф й го подаде.
— От друга… — продължи колебливо Мегън, — забеляза ли как отговаряше той на въпросите?
— Не. Защо?
Мегън сви рамене.
— Ами, продължаваше да ми отговаря някак повърхностно или… Абе не знам… Просто отговаряше неадекватно на това, което го питат…
— Може да не е добре със слуха — предположи Лийф.
— Я не се занасяй.
— Не бе, сериозно. Ако проблемът със слуха се дължи на увреден нерв, дори виртуалността не може да помогне много. Може би не ни е чувал добре. Виждал съм подобни случаи.
— Хъм — Мегън се замисли върху казаното. — Предполагам, че ако не е чул добре, би могъл да попита отново.
— Сигурна ли си, че не си въобразяваш?
Мегън го изгледа и потърка очи. Усещаше някакво глождене, може би от транзитните пътувания.
— О, не знам… може и да си прав. А може да е бил просто разсеян. Бог ми е свидетел, че и аз съм така в момента. Всичко е възможно. — Тя въздъхна.
Обаче малко по-късно, докато продължаваха да вървят, Мегън се замисли какво беше казала и отговорите, които беше получила. Накрая си каза: „Не, не, не си въобразявам. Той наистина не беше на себе си. Не можеше да се концентрира… Предполагам, че на всеки може да се случи, дори и когато е в играта. Въпреки че парите, които хората плащат, за да играят, би трябвало да ги накарат да се отърват от подобна разсеяност още преди да са почнали да ги пилеят“.