— Нали няма да слезеш там? — каза момчето умолително.
— Рано или късно — отговори Конан философски — един мъж трябва да направи нещо, с което да заслужи хляба си. — Той се промуши навън, задържа се за един миг за стряхата и скочи. Държеше сабята далеч от тялото си, за да не се препъне и да падне върху нея, но се приземи леко, поемайки удара с присвити колене. Тъй като не носеше щит, хвана дръжката на сабята с две ръце и извика към нападателите:
— Какво търсите тук в такава нощ, разбойници! Кой ви изпрати?
Един от нападателите се обърна към него и кръвта на Конан се смрази. Очите на човека бяха обърнати нагоре, така че се виждаше само бялото. Движенията му бяха вдървени и при всяко помръдване тялото му пукаше. Дрехите му бяха разкъсани, а под тях зееха рани, покрити със съсирена кръв.
— О, всемогъщи Кром! — възкликна Конан. — Това са мъртъвци!
Мъртвецът тръгна към Конан с бързи и сигурни, макар и малко вдървени стъпки. Другите продължиха монотонно да блъскат.
Конан признаваше само един начин за справяне с врагове, били те жили или мъртви. Когато мъртвецът го нападна с протегнати напред ръце, завършващи с пръсти, изкривени като нокти на хищна птица, Конан го посече с всичка сили в хълбока. Все едно че удари дърво. Сабята издрънча и отчупи замръзнала плът и кост, и вътрешности, посипвайки Конан с кристали замръзнала кръв. Съществото като че ли нищо не усети. Лапите му се сключиха около врата на Конан и започнаха да го душат.
Конан пусна дръжката на сабята и сграбчи китката на мъртвеца с отчаянието на удавник. Ледените пръсти натискаха неумолимо, спирайки дъха му. Конан беше принуден да падне на колене и все повече губеше сили. Лицето на безсмъртното същество оставаше безизразно; дънерът продължаваше да блъска по вратата. С последно отчаяно извиване Конан пречупи двете ледени ръце в китките. После, напрягайки всички сили, хвана палците и ги счупи, след това откъсна ледените ръце от шията си. Мъртвецът продължи да го бие по главата с чуканите на ръцете. Вратата вече поддаваше.
Конан улови дръжката, изтегли сабята от замръзналия труп и заудря отчаяно ледената плът, докато главата отхвръкна в снега. Следващият удар отсече едната ръка от рамото. Острието се изтъпи от това необичайно сечене на лед.
— Изпратили са срещу нас мъртъвци! — изрева той. — Вземете брадви и дървени чукове! Сабите не вършат работа!
Видя, че до него стои боец, вторачил се в едно от тези същества.
— Хралф! — извика боецът. — Това е приятелят ми Хралф! Заклаха го при засадата онзи ден!
— Някакъв магьосник е вдигнал мъртъвците, които не можахме да погребем — каза Конан. — Трябва да ги убием отново, иначе те ще избият нас!
И удари със сабята си един от блъскащите с дънера по вратата точно в момента, в който тя беше избита. Сега вече бяха излезли още бойци. Носеха факли, за да могат да се бият на светло. Конан видя един млад боец повален на земята: трупът бе стиснал с ледени пръсти шията му и гризеше лицето му.
Когато вратата се разби, в залата настъпи паника: жените и децата пищяха, добитъкът неистово ревеше, сякаш знаеше, че става нещо неестествено. Сега по няколко бойци удряха с брадви и с тояги по всеки замръзнал труп, бавно разбиваха и сечаха съществата на кристални парченца.
— Портата! — изкрещя някой. Конан се обърна и видя, че портата се люлее отворена.
— Иди да затвориш портата! — чу той и гласа на Елкуина. Беше застанала до него с изпълнени с необуздана ярост очи, косата й изпускаше пара в студения вятър.
— Прибирай се вътре — изръмжа той. — Ние ще се справим с тези същества.
Без да чака да види как ще реагира Елкуина, Конан се спусна към портата. Макар и мъртви, тези същества, изглежда, трябваше да бъдат убити отново. Той се спря като видя през портата да нахлува тълпа мъртъвци. В ужасна тишина нахълтваха същества без ръце или други части от тялото, всичките с рани, очните им ябълки бяха изпълнени с лед, лед и сняг бе полепнал по брадите им и запълнил зейналите им усти.
— Хората на Одок! — изкрещя Конан. — Убитите, които оставихме в снега след битката.
Той пусна сабята, вдигна един голям камък, паднал от старинната стена, напрегна мускулестите си ръце и го хвърли върху най-близкия мъртвец. Замръзналият труп падна с хрущене и остана да лежи потръпвайки под тежкия камък. Конан се огледа за друг камък и видя роба, който беше залепил ръката му на масата, да разбива един мъртвец с голям дървен чук.