— Не бих доживял до днес, ако смятах всеки за приятел, само защото идва от мястото, което пазя. Да ти кажа, един офицер много пъти ме наказва затова, че когато съм на пост, не го спирах, макар добре да виждах, че това е собственият ми командир. Много трудно научих този урок, но може би единствено той има смисъл от всичко онова, което се практикува в южните армии.
— Когато правя толкова късно проверки на часовите, рядко намирам някой буден. Какво правят офицерите на юг със спящите часови?
— Зависи. Някои ги бесят. Други се задоволяват да ги накажат с бой с пръчки. Аз обаче не бих ти препоръчал да прибягваш към такива средства. Войниците на Севера не са като южняците.
— Не мога да спя тази нощ — оплака се Елкуина, наведе се над дървената ограда и се загледа в далечината, която толкова смущаваше кимериеца. — Отидох при Рерин, но той си беше легнал. Ти си единственият освен мен, който все още е буден.
— Какво смущава съня ти? — попита Конан не без лека злоба. — Пиршеството беше добро, видях, че си изпи бирата, хърканията вътре не са по-силни от обикновено, добитъкът е върнат отново в оборите и никакви мъртъвци не ни нападат…
— Не ми се подигравай! — отвърна Елкуина. — Просто тази вечер съм неспокойна. — Тя отново погледна към равнината. — Чувствам, че там става нещо. Вече знам, че това място не е добро за нас. Трябваше да се задоволя с дървена защитна стена, такава, каквато винаги сме използували.
— Много е късно да се безпокоиш за това — каза Конан раздразнен. Не му харесваше този разговор за същества, които се движат навън в тъмнината. Битката с мъртъвците беше достатъчно лоша. Сега, когато тя вече беше минало, Конан се надяваше да няма повече никакви свръхестествени събития. Той искаше Тотила да ги нападне открито. Не се плашеше от честна битка с реални хора и реални оръжия, независимо колко малки можеше да са шансовете за успех. — Ще трябва да останем тук до пролетта. Позволи ми да отида с няколко души в хълмовете и ще намеря добра отбранителна позиция.
— До пролетта може да е много късно. — Елкуина потрепери, но не от студ. — Може би, в края на краищата, ще бъда принудена да вляза в съюз с Одок.
На Конан му мина през ума, че безсънието й може би се дължи на липсата на подходяща мъжка компания. Е, тя сигурно не би излязла посред нощ, за да разговаря със Зигеър или някой от другите мъже, които, поне според Конан, не бяха кой знае колко привлекателни за една жена. Той тъкмо се канеше да провери тази си мисъл, когато го прекъсна пристигането на Рерин. Старецът дойде пухтейки по стълбата точно когато Конан се премести по-близо до кралицата.
— Мислех, че спиш — каза Елкуина, като бързо се отмести от Конан.
— И аз мислех така — присъедини се намусено Конан.
— Събудих се от лош сън — отвърна Рерин. — Не се съмнявам, че Илма е замислил нещо лошо срещу нас. Дойдох да проверя дали часовият е доловил нещо. Не очаквах да те намеря тук, господарке.
— Стражевата кула се превърна в обичайно място за срещи — каза Конан. — Но от много дни не сме виждали онези проклети свраки, така че защо мислиш, че Илма готви нещо точно тази нощ?
— Защото — отвърна нетърпеливо Рерин — наистина не сме виждали неговите свраки от много време, младежо. Това не ти ли се струва подозрително?
Конан поклати глава и обясни многозначително:
— Колкото по-малко виждам магьосници, толкова по-щастлив се чувствам. Същото се отнася и за техните помощници. Виждал съм и по-лоши същества от свраките да се въртят около магьосници, но и тези птици са достатъчно лоши.
— И аз го почувствах, Рерин — сподели Елкуина, без да обръща внимание на Конан. — В съня ми се появиха странни образи.
— Като говорим за сън — намеси се Конан, — питам се, къде е моята смяна? Със или без странни образи, имам нужда да поспя няколко часа.
— Ела, Рерин — възкликна Елкуина възмутена, — ела да отидем в моята стая, където можем да се съвещаваме, без да дразним този велик боец. — Двамата се спуснаха по стълбата и оставиха Конан скръстил ръце и изпаднал в лошо настроение.
„В края на краищата — рече си той, — наоколо има достатъчно много други жени.“ Поради нарасналата напоследък смъртност имаше много тъгуващи вдовици, които му бяха дали да разбере, че имат голяма нужда някой да ги утеши, без да поставят каквито и да било неприемливи условия. Той беше отстъпил пред някои от техните примамки, но Елкуина беше тази, от която се интересуваше.