Щом тя падна, Конан побягна. Звярът зад него тракаше и съскаше, но Конан тичаше към магьосника. Обърна се точно навреме, за да види как конвулсивните потрепвалия на чудовището престанаха и то се строполи мъртво на моравата. От него се издигна пушек и туловището му започна да се разпада също като ризницата на Конан, разядена от киселината. Скоро от ужасното същество остана само димяща купчина.
— Присъствието му тук не беше естествено — каза Рерин. — Когато жизнената му част беше унищожена, не остана нищо, което да държи конструкцията цяла, и то се превърна в етер.
Старият човек дишаше тежко. Конан също беше задъхан.
— Ти прояви истинска смелост, магьоснико. Ако не беше отбил с жезъла си онова жило, вече щях да съм мъртъв. Благодаря ти. В твоето съсухрено тяло тупти сърце на боец.
— Приемам комплимента — отвърна Рерин — в смисъла, който ти безсъмнено влагаш в него.
Конан внимателно огледа сабята за следи от разяждащата отрова, които биха я повредили. За негова голяма радост нямаше. Той я пъхна в ножницата на кръста си и отиде да търси другите си вещи.
Сариса се откъсна възбудена от огледалото.
— Не беше ли чудесно? Този мъж е точно такъв, какъвто очаквах! Истински герой. Как можем да го пленим?
— Съществуват много начини, сестро — отговори Хаста с усмивка. — Но защо да се главоболим? Тъй като те търсят нашата пленница-кралица, ще трябва да дойдат тук. Нека ги оставим да дойдат при нас. Любопитен съм да видя как ще се опитат да я отведат.
Сариса също се усмихна пред очертаващата се перспектива.
Осма глава
Замъкът
На петия ден в Страната на демоните срещнаха първите преследвачи. Конан вдигна ръка и Рерин спря. Старият магьосник не чу нищо подозрително, но вече знаеше колко свръхестествено чувствителни са ушите на варварина.
— Някакви същества се опитват да се промъкнат до нас — каза Конан, — но не знаят как да го сторят.
— Хора ли са? — попита Рерин.
— Ходят на два крака, но не мога да кажа какво означава това тук. Много са.
— Прекалено много ли?
— Това ще научим, когато проверя куража им. — Конан попипа дръжката на сабята си.
Избра една малка горска полянка като добро място да срещне враговете. През последните два дни пътуваха през гори, в които дърветата и шубраците предпочитаха да държат корените си в земята. Това поне им бе позволило да прекарват нощите спокойно.
В края на гората се появиха странни фигури. Бяха с човешка форма, но не бяха хора. Пръстите им имаха много стави, ушите им бяха дълги и заострени, телата — мършави, движенията — предпазливи. Когато дойдоха по-близко, сабята на Конан прошумоля и изскочи от ножницата.
— Сега сте достатъчно близко — предупреди ги той. — Кажете какво търсите.
— Искаме жената — изсъска един. Езикът му не беше пригоден да произнася човешка реч, но се разбираше. — Жената от света на хората. Нашият господар я иска. Ако е при вас, дайте ни я или ще умрете!
Конан мрачно се усмихна.
— Ние също я искаме. Нали вие я отвлякохте. Как можахте да я изгубите?
Демонът само изсъска от ярост. Конан чу зад себе си Рерин да шепне заклинания. Бяха една дузина същества, но не бяха големи и не изглеждаха силни. Изглежда и не бяха въоръжени. Изведнъж говорителят направи някакъв сложен жест и засъска нещо, което Конан взе за заклинание.
Той вече се готвеше да разцепи черепа му, когато Рерин излезе напред, държейки жезъла си хоризонтално на височината на рамото. Той също правеше заклинание и демонът падна назад, закривайки лице с ръцете си, сякаш да се предпази от ослепителна светлина.
— Ако го беше убил по време на неговото заклинание — обясни спокойно Рерин, — то щеше да се стовари върху теб с пълна сила. И както си стоеше, щеше да се скапеш.
Предводителят изръмжа някаква заповед, демоните се обърнаха и избягаха в храстите.
Преди да изчезнат, първият се обърна и каза:
— Все пак ние ще хванем и теб, и жената. Идва преследвач!
— Това не звучи никак добре — призна Конан, докато пъхаше сабята в ножницата. — Кой е техният господар?
— Не се съмнявам, че е една от най-големите сили в Света на демоните — отвърна унило Рерин. — Страхувам се, че ако такова същество прояви интерес към нас, моите жалки магии няма да ни бъдат много от полза.