— Досега с твоите магии и моята сабя се справихме доста добре — отбеляза Конан. — Двамата ще можем да преодолеем всякакви препятствия и да намерим пътя, по който да се върнем в реалния свят. Винаги съм имал вяра в собствените си сили и умения; съветвам те и ти да имаш вяра в твоите магии.
— О, благословена младежка увереност! — въздъхна старецът.
Вечерта видяха замъка. Издигаше се на планинския склон като дракон. Конан изучаваше назъбените му стени и кулички с очите на човек, свикнал да открива слабостите на такива твърдини.
— Ще трябва да отидем по-близко — промълви най-сетне той. — Въздухът е много плътен и не се виждат никакви подробности. В място като това именно подробностите са важни. Сигурен ли си, че Елкуина е там?
— Сигурен съм. Ти не можеш да го усетиш, но от този замък се излъчва аура на престъпност и магьосничество. Усещам я с костите си.
— Що за хора живеят тук? — попита Конан. — Замъкът има вид на построен от великани.
— Напълно е възможно. Много хора живеят в Страната на демоните и още повече са живели в миналото. Някои от тях са били великани, а този дворец напомня на домовете на древните, на великаните. Аз обаче мисля, че сегашните му обитатели приличат на нас, най-малкото външно. Вътрешно те са толкова нечовешки същества, колкото и онези демони, които видяхме.
— Смъртни ли са? — продължи Конан. — Могат ли да бъдат убити със сабя?
— Вярвам, че са смъртни. Никои от жителите на този свят не са истински безсмъртни. Много от тях трудно могат да бъдат убити, което показа и убитият от теб скорпион.
Конан се огледа неспокойно.
— С какво се хранят тези хора? Не виждам никакви посеви, никакъв признак на земеделие или занаяти. Дори край крепостите на вождовете на крадци трябва да има селища на земеделци, които да осигуряват храната.
— Животът тук не е като в нашия свят — отвърна Рерин. — Независимо какви грижи имат хората в този дворец, осигуряването на ежедневната прехрана вероятно не е между тях. Телесните им потребности могат да бъдат удовлетворени с черна магия. Те могат да бъдат дори вампири, пиещи кръв от човешки жертви.
— Въпреки това — каза Конан, — щом се крият зад каменни стени, сигурно се страхуват от нещо. А щом се страхуват, значи са уязвими. Ние обаче няма да научим нищо, докато не отидем по-близко. Хайде! — Той тръгна с широка крачка и старият човек заподтичва подир него.
Малко след полунощ стигнаха до издигнатите от великаните стени. Странни многоцветни звезди светеха над тях, зелената луна хвърляше предателска светлина през плътния, гъст като вода въздух. Конан прокара пръсти по стената, за да потърси между блоковете фуги и пукнатини, който да му осигурят надеждна опора за катерене.
— Кром — промърмори той. — Гладка е като стъкло! Няма никакви фуги.
— Тази стена е построена с магия, не от човешки ръце — каза Рерин. — Аз знам магия, която ще ни издигне до върха на стената, но онези вътре сигурно ще усетят присъствието на чужд магьосник.
— Не ми е нужна никаква магия, за да се изкача по някаква си стена — възпротиви се Конан. — Ако този камък е наистина камък, мога да се изкача.
Рерин опипа стената и поклати глава със съмнение.
— Може би някой, който е наполовина маймуна и наполовина планинска коза, ще може да се изкачи, но се страхувам, че аз няма да мога. Ако имахме въже, ти щеше да се изкачиш и да ме изтеглиш. Сега обаче трябва да те изчакам долу, докато намериш въже.
— Най-добре е ти изобщо да не влизаш в двореца. Остани тук. Скрий се някъде в гората, докато се върна с кралицата. На това място, пълно, както ти сам каза, с магьосници, няма да можеш много да ми помогнеш, пък и няма смисъл и двамата да загинем, ако не успеем. Не се ли върна до разсъмване, можеш да надзърнеш, ако смяташ, че твоите хитрини ще успеят там, където моята сабя не е успяла.
— Нека Имир ти помогне в трудната задача, кимериецо — пожела искрено старият магьосник. — Отново ще кажа: кралицата постъпи добре, като те нае в своята охрана.
Конан се почеса по брадата.
— Не съм сигурен дали твоят Имир харесва това място. Сигурен съм обаче, че Кром не го харесва, защото той се интересува само от Кимерия, а дори и там не от всичко. — Той плесна Рерин по рамото. — Тръгвай, старче. Намери си безопасно място и бъди готов да ми помогнеш, когато сляза, защото не се съмнявам, че ще ни преследват.