Конан се обърна към стената, протегна ръце и заопипва, докато пръстите му попаднаха на малка вдлъбнатина; след това бавно се издърпа нагоре. Притискайки крака към стената, Конан намери една мъничка опора за палците, после се пресегна нагоре с една ръка и лека-полека, стъпка по стъпка, се заизкачва по стената.
Изкачването вървеше с бавно, но постоянно темпо. Малко хора биха могли да се изкачват така, без да се изтощят и крайниците им да не се разтреперят от изтощение, но Конан стигна до върха на стената без никакви външни признаци на умора. На върха на назъбената стена нямаше жива душа. Конан не откри входове за вътрешността, затова тръгна по стената и започна да се оглежда.
Отвъд стената нямаше двор. Целият замък изглеждаше като монолитна постройка със странни кули и други архитектурни детайли, извисяващи се ту на едно, ту на друго място. През равни интервали бяха поставени скулптури на същества със странен и отблъскващ вид, някои издигнати по назъбения парапет на стената, други сякаш излизащи от стражевите пътеки. Всичко изглеждаше като дело на някой напълно обезумял скулптор.
Беше необичайно тихо. Конан спираше от време на време да се ослуша, но до него не достигаше никакъв звук. Ноздрите му бяха широко отворени, но във въздуха дори не намирисваше на пушек от дърва. Той се зачуди как ли живеещите в замъка готвят и се отопляват без огън. Скоро достигна до голяма кула с коничен покрив. Една врата, с две скулптури на стражи, зееше отворена. Зад нея бе тъмно.
Бавно и предпазливо, извадил сабята от ножницата, Конан влезе. Заопипва стената, краката му полека се плъзгаха напред в мрака. След две-три крачки се натъкна на дупка в пода — начало на спускаща се стълба. Отдолу повя топъл въздух и Конан долови мелодията на буйна, странна музика, наситена със звуци на цимбал и барабани. Надуши и миризма на пушек във въздуха, но тя беше от тамян, не от дърва или от огън за готвене.
Спусна се най-малко сто стъпала, преди да зърне светлина, и тихо като призрак се отправи към вратата, от която идваше светлината. Пред погледа му се откри богато мебелирана стая с много възглавници и килими, в които, изглежда, имаше втъкано злато. Кръглите пламъци на свещи, поставени в ниши, озаряваха тайнственото помещение.
Една жена лежеше върху купчина златни завивки и екзотични кожи. Беше съвсем гола, само с изящни украшения по тялото. От чувствената красота на голата бяла плът дъхът му спря — жената бе с едри закръглени гърди и пищни заоблени бедра. Лицето й беше обърнато настрана — жената може би спеше или бе опѝта с билки. Конан безшумно влезе в стаята. Готов за отбрана, той отиде до жената и я потупа по брадичката с плоската страна на сабята.
— Събуди се, жено. Искам да ми отговориш на няколко въпроса. — Жената уморено извърна глава и го погледна. Конан опули очи от изненада.
— Елкуина!
На Елкуина й бяха необходими няколко секунди да фокусира зрението си. Конан видя на врата й широк нашийник, вързан с къса верига към една халка на пода.
— Конан — промълви най-после тя. — Наистина ли си дошъл за мен, или това е поредният сън, който тези адски изчадия ми изпращат със своите вълшебства и магии? Ако е така, това е най-ужасното мъчение от всички, на които бях подложена досега.
— Наистина съм аз, макар че не зная как да го докажа. — Той сграбчи веригата с две ръце и се опита да я измъкне от пода. — Най-напред нека те освободя, а чак след това ще мислим за някакъв начин, по който да ти докажа, че съм истински.
Той опъна веригата така силно, че вените на челото му се издуха, но въпреки голямата си сила не можа да скъса веригата, нито да изтръгне халката. Конан изруга, а Елкуина, вече съвсем будна, изведнъж осъзна пълната си голота.
— Един васал не трябва да вижда кралицата си гола — смъмри го тя, прикривайки смущението си, но не направи никакъв опит да се прикрие; беше безполезно — имаше толкова много гола плът, че само с две ръце не можеше да прикрие кой знае колко.
Конан вдигна рамене.
— На юг не са толкова дребнави по отношение на дрехите. Понякога дори кралиците не са облечени много повече от теб, както си сега. — Той я огледа с искрено възхищение. — Не се притеснявай, нямаш нищо в повече от другите жени. Е, може би трябва да те огледам по-отблизо, за да съм съвсем сигурен.
— Има по-важни неща, с които да се заемем — каза тя нетърпеливо. — Не можеш ли да ме освободиш от тази верига?
— Ще видим. Надявах се да го направя тихо, но… — Той замахна и с всичка сила стовари сабята си върху веригата. Чу се силен трясък, изскочиха искри, но единственият резултат беше, че острието се нащърби. — Адски твърда стомана правят тук — промърмори Конан, оглеждайки раздразнено сабята си.