— Ела тук, среброока уличнице — каза любезно Конан. — Бих желал да извия хубавото ти вратле.
За негова изненада жената му отговори на език, който той разбираше.
— О, но тогава не би могъл да изядеш чудесната вечеря, която ти нося.
Конан подуши предлаганата храна и устата му се напълни със слюнка.
— Добре — измърмори той, — съгласен съм. Дай ми храната и няма да те убивам.
— Най-напред една малка предпазна мярка.
Чу се грохот и Конан погледна надолу, онемял от изненада. От пода на килията израснаха две скоби и се сключиха здраво около глезените му. После нещо се изви над ръцете му и те бяха дръпнати и здраво привързани към тялото. Беше завързан като вол в кланица.
Жената седна точно пред него и постави подноса между тях. Носеше прозрачна роба, която не скриваше нищо от женските й прелести. Разкошните извивки на тялото й бяха почти толкова съблазнителни, колкото и храната. Тя набоде на шиш малко парче печено месо и го пъхна внимателно в устата му.
— Казвам се Сариса — съобщи тя. — Можеш да се обръщаш към мен с „господарке“.
— Малко вероятно — увери я Конан. — Какво ще кажеш за глътка от онова вино?
— Неподчинението тук може да бъде много болезнено — заплаши го тя, но въпреки това му даде да пие от една кристална чаша.
— Свикнал съм на болка. По този начин не ще можеш да ме склониш.
Тя продължи да го храни.
— Ти никога не си изпитвал такава болка, каквато мога да ти причиня. Аз съм разработила някои наистина изискани методи. — Мелодичният й глас беше и нежен, и смразяващ. — Ти си интересен мъж и нямам никакво желание да те унищожавам. Ти ще бъдеш венецът на моята колекция.
— За каква колекция става дума? — изръмжа Конан.
— О, за моята колекция от човешки образци. — Тя пъхна поредното парче месо в устата му и той смутено вдъхна възхитителната миризма, излъчваща се от нея. — Никога не съм имала истински герой, с когото да проведа опит. Ти ще ни доставиш безкрайни развлечения. Ти се би като див звяр и имаш такова превъзходно тяло. — Тя прокара ръка по тялото му, изпитвайки видимо възхищение от твърдите му мускули и силните му крайници. Конан понесе опипването със стоическо мълчание.
— Какви развлечения очакваш от мен? — попита той, макар вече да се досещаше.
— Такива, които ще подложат на изпитание твоята издръжливост като герой. Толкова рядко имаме възможност да наблюдаваме вълнуващи спектакли на сила и кураж. — Тя разтри масивната мускулатура на раменете и врата му.
— Вярвам ти. Нали видях как вашите мъже стоят далеч от мен, докато робите се биеха вместо тях.
— Беше великолепен — каза тя и леко го удари, за да провери еластичността на коремните му мускули. Беше като удар в дънер. — Не можех да повярвам, че сам човек е в състояние да извърши такова клане. Достави ми истинско удоволствие.
— Нетренираните роби не са никакъв проблем за мен, колкото и голямо да е желанието им да се бият — изръмжа Конан. — Ако това е представата ти за развлечение, много повече ще ти хареса една скотобойна, отколкото истинска битка.
— Тогава трябва да намерим някакво предизвикателство по-достойно за теб. — Тя внимателно разгледа яките му бедра и явно остана удовлетворена.
— Защо просто не ме пуснеш да си отида? Също и Елкуина. Нямаш право да ни държиш тук.
— Право ли? Ние те хванахме и ти си наш — това е единственото право. Моята малка робиня-кралица също е много забавна. Защо толкова желаеш да я освободиш? Аз съм много по-красива от нея.
— Позволи ми да не се съглася. Аз съм се заклел да й служа и дойдох тук, за да я освободя от онези отвратителни същества, които я отвлякоха.
— Не разбирам глупавата ти преданост. Тук живеем заради удоволствията и заради други неща, които ти не разбираш. Ти си ни в ръцете и трябва да се подчиняваш на нашите нареждания. Подчини се и животът ти ще стане много интересен.
Речникът на Конан никога не беше съдържал такава дума като „подчинение“ и той по категоричен начин й даде да разбере това. Сариса се усмихна при неговата ругатня и след една последна милувка стана. На вратата на тъмницата се спря и каза:
— Твоята гибел ще ни достави голямо удоволствие. — И излезе от стаята, а кръглата врата се плъзна на мястото си.
— Тук всички са луди — промърмори Конан. Крайниците му бяха освободени и той отново се зае да трие веригата в твърдия камък.