Девета глава
Игрите на господарите
Конан хъркаше на студения каменен под в тъмницата. Събуди го някакъв звук. Кимериецът се изправи, ослуша се и изведнъж усети, че нашийникът вече не е на врата му. Заедно с веригите той лежеше на пода. Беше отворен. Конан го взе и внимателно го разгледа, но не можа да види следи от закопчалка.
— Отново магия — промърмори той и го захвърли. Несъмнено го беше събудил звукът от падането на нашийника на пода.
Конан се изправи и започна да ходи бясно из килията, раздвижвайки схванатите си мускули. Беше освободен от веригите поради някаква причина и искаше да е готов за всякакви изненади.
Със силен грохот вратата се вдигна.
Конан се наведе и зачака да посрещне онзи, който щеше да влезе. Не беше въоръжен, но имаше ръце и крака, и зъби и беше готов да ги използува. Мина известно време и никой не се приближи. Предпазлив като дебнещ вълк, Конан отиде до вратата, после изскочи през нея. Огледа се. Беше в малък коридор, в който не се виждаха никакви врагове. В едната посока имаше няколко кръгли врати, а след тях — гола стена. В другата коридорът беше забулен в мрак.
Със силен металически звук вратата на неотдавнашната му килия се затвори.
— Мислите ли, че бих се върнал? — извика той. Знаеше, че го наблюдават и го чуват.
Тръгна към тъмната част на коридора. На няколко крачки от вратата намери сабята си, оставена върху каменния под. Грабна я и студеното желязо веднага повиши духа му. Единственото, от което имаше нужда сега, беше някой, когото да убие с нея. За предпочитане някой със сребърни очи.
— Няма да е зле да ми върнете и туниката — извика той. Не последва никаква реакция. — Е, нищо — промърмори Конан. — По-добре гол със сабя, отколкото с всичките си доспехи без оръжие.
Продължи да проучва коридора. Фактът, че му беше върната сабята, означаваше, че скоро ще му потрябва.
Стигна до стълби, водещи нагоре, и се заизкачва. Макар че никъде не се виждаше източник на светлина, въздухът беше обагрен със слабо сумрачно лъчение, достатъчно, за да вижда къде стъпва. На върха на стълбите Конан намери друга кръгла врата. По някакъв начин беше уверен, че тя не води в друга тъмница. Вратата бавно започна да се вдига.
Конан не изчака напълно да се отвори, а щом пролуката стана достатъчно голяма, за да провре тялото си, се хвърли на пода и се изтърколи под нея, скачайки на крака в мига, в който се озова от другата страна.
В кръглата стая отвъд вратата стояха двама напълно въоръжени мъже, които трепнаха при неочакваната му поява. Конан веднага атакува. Той нямаше приятели в този замък; всеки, когото срещнеше тук, с изключение на Елкуина, беше негов враг. Избра мъжа вдясно като по-удобен за нападение и нанесе удар, хванал сабята с две ръце. Острието се заби между бронята и защитната яка. Конан мигновено измъкна сабята и се завъртя, за да посрещне втория мъж. Първият, макар и мъртъв, пристъпи една крачка напред и се сгромоляса, кръвта бликна от раната му.
Вторият се приближи предпазливо. Бе защитен с най-съвършена ризница, изработена от безброй малки плочи, майсторски съединени, за да позволяват свободно движение. Малко бяха слабите места по тези ризници, а този човек не беше оставил съединението между нагръдника и шлема открито, както другия. Конан го заобиколи, държейки сабята максимално изнесена напред, острието застрашително насочено към отворите за очите. Той предпочиташе да сече, но знаеше, че върхът е по-ефективен срещу такъв вид ризници. Освен това по този начин можеше да държи мъжа на по-голямо разстояние, докато търсеше слабото му място.
Мъжът в ризницата държеше с две ръце дълга извита сабя. Изглеждаше доста остра. Както беше гол, Конан нямаше никакво желание да провери това. Зад него вратата се затвори.
Противникът се спусна напред невероятно бързо за човек в такава тежка ризница и поряза хълбока на Конан. Кимериецът кръстоса китки и извъртя сабята, за да блокира втория удар. Стомана се удари в стомана. Конан вдигна сабята си нагоре, описа широк кръг и я стовари върху рамото на мъжа, който се олюля, но ризницата му беше достатъчно здрава и издържа удара. Двамата мъже повторно заеха отбранителни стойки.
Човекът с ризницата повторно нападна, уверен в надеждната си защита. Този път Конан не контрира със сабя, нито се отдръпна, а пусна оръжието си и хвана с две ръце изнесената напред китка на противника си, после извъртя ръката му, докато тя изпусна сабята, и я изви надолу и назад.