Думите на Исайаб заливаха Конан като водите на вечната Стикс. Зафрити не се чуваше, защото Отсгар я повика при себе си, щом пътят се разшири. Тя веднага започна да го закача, както си личеше от резкия му тон и жестове и от нейния смях.
Нивята свършиха. От двете им страни се появиха блата. На места дигите бяха засипани или отмити. Тук-там върху колове стърчаха празните червени къщи на фермерите, някои вече залети с вода. Стикс бе придошла от дъждовете в далечните джунгли и от топящите се снегове по южните планини и бе помела равнината с опустошителна сила. Скоро белият път се превърна в мочурлива пътека. На два пъти ездачите трябваше да слизат, за да прекосят широките канали с тръстикови лодки, карани от местните жители, а конете им плуваха зад тях.
Нащърбените бойници и кубета на Абдарах изплуваха от маранята. Роговете на свещениците се чуваха от минаретата и пушекът от огнищата и жертвениците обагряше слънцето в пурпурночервено. Движението по каналите и пътищата стана оживено, макар денят вече да преваляше. Виждаха се биволски коли, натоварени с плодове и кожи, украсени със сребро колесници, теглени от породисти коне, лодки, които влачеха снопове тръстика и огромни камъни за строеж. Скоро групата навлезе в покрайнините на града. Край пътя се гушеха колиби от кал и клони или обикновени палатки от окъсани одеяла, опънати по брега на канала. Голи мърляви дечица се разбягваха, пищейки, изпод копитата на конете. Родителите им газеха из плитчините за змиорки или раци, точно под носа на крокодилите, които дремеха или се тътреха лениво по брега. При вида на влечугите стомахът на Конан се сви, в главата му нахлуха кошмарни спомени за скорошната битка под земята.
Ездачите стигнаха до главната порта на града — масивна и сводеста, покрита с оцветени плочи и красиво осветена от факли. Отсгар ги поведе покрай нея. Зърнаха примамливите стоки, които се продаваха на входа, и пъстрата тълпа, сбрана там.
След известно време стигнаха до друг кръстопът.
— Тия пътища водят на север, към Ерук и хиборийските земи, и на запад, към Азгалун и морето. Минават през най-големите градове на Шем, които са също като скъпоценни камъни върху златен нагръдник. Тук е търговското средище на света.
В далечния край на кръстопътя имаше дълга ниска сграда от кирпич — полукъща — полукрепост. Вратата към двора бе отворена и отвътре блещукаше светлината на огъня, чуваха се дрезгави гласове. С приближаването си Отсгар се провикна:
— Ставайте, слуги! Вашият господар се върна!
Пета глава
Танцът на Зафрити
Музика и ухания изпълваха въздуха в странноприемницата. Звънът на струни и цимбали, силните аромати на печено овнешко и на уханни питиета опияняващо се смесваха. Жужаха гласове, които шепнеха на различни езици, чуваше се нежен женски смях, замайваше разнообразието от парфюми, тамян и треви, които димяха натъпкани в лулите или стояха в гърнета с вода в тъмните ъгли на къщата.
Централното помещение, макар и голямо, бе разделено от ниски сводове, подпрени върху изящни каменни колони. Между тях, на различни нива, лежаха гостите на странноприемницата, облегнати на възглавници, пред ниски маси, натежали от храна и напитки. Пъстри мозайки красяха тавана на сепаретата, с изключение на най-голямото от тях, чийто покров бе топлата звездна нощ на Шем. От сводовете висяха цъфнали лози, които се полюшваха на нощния бриз, а в средата шуртеше мраморен фонтан.
— Не очаквах, че вашият главатар е толкова богат — сподели Конан с Исайаб, докато си пийваха жълто палмово вино. Той седеше по турски в едно осветено сепаре, добре отпочинал от пътуването предния ден. Носеше копринени панталони и елече, а буйната му коса бе привързана с раирана кърпа. — Ванирецът устрои царска гощавка.
— Тук се отнасят с него като с благородник. — Шемитът посочи с глава към светлобрадия Отсгар, който, пременен, посрещаше на входа гости с тюрбани. — В тази странноприемница няма да срещнеш мръсни и шумни пътници от източните кервани. Той предпочита да подслони богати търговци с ценни стоки и привилегировани придворни. Те често идват насам, когато портите на града са вече затворени. — Исайаб намигна. — А и често им се ще да продадат нещо, без да плащат данък.