Конан усети, че е крайно време да направи нещо. Посегна към торбичката с парите си и хвана първата монета, която напипа — тежко ромбоидно късче абдарахско злато. Зафрити вече плавно се изправяше с изпънати пръсти. Щом Конан се пресегна да пусне монетата в пазвата й, красавицата побягна леко с изящните си прашни крачета.
Тя затанцува на централната алея, а около нея се струпа тълпа от възторжени гости, които посягаха с монети или само с лакоми пръсти към нея. Но Зафрити се въртеше достатъчно бързо, за да ги държи на разстояние. Хвърли един воал, за да пускат подаръците си върху него.
Отсгар се изправи пред нея, като одобрително удряше по кожената ножница на кръста си. Скрита зад едрото му тяло, девойката събра печалбата си и изчезна зад завесата.
След миг глъчката стихна. Търговците се върнаха по местата си и си поръчаха още храна и напитки, а между тях се пръснаха млади момичета, за да задоволят желанията, които Зафрити бе събудила с танца си. За изненада на Исайаб Конан намусено пренебрегна ухажването на неколцина разголени девойки.
Варваринът бе прибрал златната монета обратно в торбичката си и седеше мрачен и мълчалив. Исайаб прецени, че е по-добре да не споменава нищо за Зафрити, и се опита да възобнови предишния разговор, който бе така изкусително прекъснат. Но с разгара на празненството Конан ставаше все по-неспокоен. Той гаврътна виното си и стана с думите, че иска да се поразходи сам.
Кимериецът мина през оживената кухня и се упъти към стаята, която споделяше с разбойниците на Отсгар. Когато вървеше по един от коридорите, чу как зад него изскърца врата. Върна се и застана пред една полуоткрехната врата от дебели боядисани греди. През пролуката се носеше познато ухание. Конан надникна в стаята — там бе Зафрити, облечена още с роклята от танца, но без звънчетата. Тя стоеше пред голямо огледало и сваляше накитите си. Навсякъде бяха пръснати лъскавите й костюми.
— Какво, Конан? Не ме ли гледа достатъчно, докато танцувах? — Зафрити не го погледна, а се наведе, за да свали една упорита обица. — Едва ли бих могла да ти покажа повече. Но все пак влез, затворѝ вратата! Кажи ми, хареса ли ти танцът ми?
След кратко колебание варваринът влезе и затвори вратата след себе си.
— Хареса ми колкото и всички други танци, които съм гледал — призна си той. — Докато скитах между Китай и Зингара, видях доста подобни изпълнения.
Зафрити го стрелна с поглед и намусено сведе очи към монетите, струпани между бурканчетата с различни мазила.
— Това го обясни на другите гости. Парите се откъсват от сърцето им по-трудно от въздишките и грухтенето. — Тя изсипа монетите в едно чекмедже.
Конан я изгледа изпитателно.
— Сигурна ли си, че искаш да знам къде държиш парите си? Мошениците, с които си се събрала, не обират само трупове.
— Днешната печалба не е голяма, а и поне за толкова ти имам доверие — сви рамене Зафрити.
— А защо отказа златото, което ти давах?
Зафрити се обърна към него, полюшвайки бедра и рамене.
— Защо да взимам само пари от теб, Конан? — Тя се доближи до него, обви с ръце кръста му и го погледна дръзко. — Мога да имам всичко.
— Всичко…? — повтори неразбиращо той и прикова поглед върху лицето й. Тя го гледаше страстно със зеленикавите си очи, малиновите й устни бяха полуотворени. Привлекателните извивки на тялото й бяха тъй близо до него.
— Да, мисля, че мога да имам всичко — не само парите ти, но и тялото ти, твоята страст, твоята дивашка първичност, само да поискам. — Зафрити се приближи още повече, топлите й длани се плъзгаха по бедрата му.
— Ами господарят ти? — Конан се опитваше да запази самообладание. — Той какво ще каже?
— Отсгар ли? Уф! — тръсна глава Зафрити. — Аз само работя за него. Вярно е, че той държи на мен, но само като на ценна собственост, от която може да спечели нещо. Но аз не го харесвам. — Тя вдигна нетърпеливо рамене, после се засмя и пристъпи към Конан. Тялото й леко се докосна до неговото, ръката й се плъзна по ръката и гърдите към лицето му.
— Няма да харесваш и мен, след като задоволиш прищявката си. — Конан отдръпна главата си от ръката й. — Не ми харесва това, Зафрити. Никога не съм отнемал жената на мъж — дори и такава разпусната и безочлива като теб от такъв мошеник като Отсгар. Макар че знае ли се — може и да му направя услуга.
— Дивак! — Зафрити изведнъж силно зашлеви Конан. — Ще ме поучава! Ти не си никакъв мъж, въпреки че имаш големи мускули…