Стаята на Отсгар беше семпла, но уютна, с покъщнина от тъмно дърво и бронз. Пред широкото легло, покрито с копринени чаршафи, имаше тоалетка, отрупана най-вече с вещи на Зафрити. Капандурата на тавана пропускаше в стаята нощния бриз. Отсгар наля палмово вино от една гледжосана стомна и подаде чашата на Конан, който се настани на един малък стол от бронз.
Исайаб пристигна, стиснал в ръце, както обикновено, чашата си, замаян от виното, но заинтригуван. Скоро пристигна и Азрафел и седна, без да продума. Конан започна:
— Това, което ще ви предложа, е добро за всеки истински разбойник — то е един лесен начин да се сдобиете с много пари, без да има изиграни. Но вие тримата, тъй като живеете тук и следвате обичаите на народа си, не сте го забелязали. Обикаляте из суровата пустиня и ограбвате гробници, когато много по-голямо богатство чака под носа ви.
— Искаш да кажеш да обираме гробниците на абдарахските царе и жреци ли? — прекъсна го Исайаб. Той се обърна, за да се увери, че вратата е затворена, и продължи: — Хич не си го и помисляй! Казах ти, че ги пазят не само хора, но и магии…
— Не, Исайаб. Моят план е по-смел — отвърна му Конан кротко и убедено. — По-лесно ще ограбим гробницата на тукашния цар Ебнезъб.
Шемитът облещи очи.
— Но тя още не е построена, а и царят е жив!
— Жив е, но не за дълго, ако е вярно това, което чух от теб и на улицата. Какво мислиш за здравето на Ебнезъб?
Исайаб се втренчи в Конан за миг, после въздъхна и разпери ръце.
— Знам само какво си мърморят придворните, когато минават оттук. Царица Нитокар постепенно го убива с отрова, както направи с предишната жена на Ебнезъб. Но той е толкова обсебен от нея, че нищо не подозира.
— И няма да разбере как ще умре — включи се Азрафел. — Тоя алчен пуяк си го заслужава.
— Полудяхте ли! — гневно наруши тишината Отсгар и стана от стола си. — Забравете идиотските си фантазии. С моето положение е твърде рисковано дори и да обсъждам такива дяволски неща. Моята собственост е в Абдарах и аз трябва да я опазя. А дори и да успеем да направим това, за което казваш, ще се вдигне страшен шум.
— Няма, ако никой не разбере — намеси се Конан. — Ако не разбиваме гробницата, а изнесем съкровището по таен тунел, изкопан за целта, никой няма дори да открие липсата на съкровищата.
Думите му затвориха устата на Отсгар. Той сбърчи вежди и седна обратно на стола си. Исайаб обмисляше предложението и ту се мръщеше, ту се усмихваше.
— Искаш да кажеш да направим тунел, докато още строят гробницата и после лесно да я оберем. Рискована работа. Има малка вероятност да са се сетили за това и да са предупредили стражите. Мястото се охранява и сега. — Жилавият шемит се плесна ентусиазирано по коляното. — Ама е вярно, че е много по-лесно да се вмъкнем сега, отколкото когато я построят!
— Аз съм съгласен! — изправи се Азрафел. — Трябва да си върнем богатството, което дъртият Ебнезъб отмъкна от честни хора като баща ми.
Конан кимна.
— Най-добрата част от плана е, че по този начин ще избегнем всички капани и заклинания. Тъй като това няма да е обичайното плячкосване, няма опасност да се сблъскаме с магии и духове.
Исайаб вдигна чашата си и тържествено обясни на Азрафел:
— Конан е за чистата работа. Не обича да ограбва трупове, освен ако сам не ги е убил.
Конан нетърпеливо тръсна глава.
— Просто не харесвам зловещите места. В Кимерия имаме една поговорка: „Духовете са като виното — стават по-силни с годините“.
Гласът на Отсгар се извиси над останалите:
— Защо смяташ, че е толкова лесно да влезеш в гробницата? Може да не е по силите ни дори да преместим и ред камъни.
— За това няма да знаят много хора, освен ако някои от тях не ни предаде — нервно каза Исайаб и погледна към вратата. — Стражите там имат дяволски наказания и мъчения.
— Едва ли е трудно да се изкопае тунел — сви рамене Конан. — Обикновено най-големите, плътно наредени камъни се слагат отгоре, а останалото се запълва с малки камъчета и чакъл. Може би така ще е и с гробницата на Ебнезъб. Смятах да отида и да разузная тази нощ, но ми… попречиха. — Той разтри натъртената си от боя глава. — Но може би е по-добре да отидем заедно, Исайаб. Ти ще ме водиш и ще ми обясниш това-онова за схемата на гробницата.
— Тази нощ? Искаш да кажеш… сега?
Конан кимна и Исайаб колебливо погледна към Отсгар. Ванирецът въртеше чашата в едрите си ръце. Изражението му показваше, че е дълбоко замислен. Изведнъж рязко вдигна поглед.