— Защо не? Защо да не отидем всички? — Той се усмихна и златният зъб блесна между подутите му устни. — Ако искаме да изпреварим Ебнезъб, трябва да побързаме.
Шеста глава
Нощна разходка
Топлата, задушна шемитска нощ обгръщаше крайните улици. Тя смътно напомняше на Конан за Стигия, за нощите, когато се бе осмелявал да слезе на юг, в Страната на змиите. Но тук не бе така тихо и пусто. И не така страшно въпреки опасната разходка, на която бяха тръгнали. Над тях ухаеха палмовите листа, костилки от фурми се търкаляха под сандалите му, звездите сякаш светеха по-нежно от тази страна на реката, песента на цикадите и квакането на жабите се сливаха в приспивна хармония.
Въпреки късния час градът бе оживен. Светлината на газени лампи прозираше през вратите на крайпътните къщи. Откъм брега на канала се чуваха приглушени гласове, припламваха огньове. От време на време минаваха пешеходци — селяни, останали без дом след наводнението, забързани жени, свели поглед към земята, мъже, нарамили прътове за риболов — единствената им собственост. Конан съзря и нагиздени младежи, които припяваха серенади под прозорци със спуснати кепенци.
— Това са къщите на богатите майстори на гробници — каза му Исайаб.
— Шемитските момичета не се преструват много, когато става въпрос за мъже — отбеляза Конан, когато една странична врата се отвори, за да пусне един момък с арфа.
— О, да! — кимна Исайаб. — В сравнение с градските девойки Зафрити би ти се сторила направо захлупена. — Шемитът погледна хитро Конан.
Конан обърна глава към Отсгар и Азрафел, които вървяха встрани, за да види дали не са го чули.
— Трябва да сме вече близо — предположи той, щом видя гравираната метална порта в далечината. Стената, която я поддържаше, бе не по-висока от човешки бой, но сякаш с нея свършваше земята на живите. Зад нея огромните бели камъни на строежа сияеха на лунната светлина. Конан напразно се оглеждаше за пазачи или за наблюдателен пост край вратата. С изненада видя неколцина скитници да нощуват пред нея, подпрели лодките си на стената.
— Наистина пристигнахме. Виж, вече се редят на опашка за работа. — Исайаб се сниши, за да не привлича вниманието. — Гледай къде отива Отсгар — прошушна той. — Тръгвай след него, но внимателно!
Конан се мушна в тръстиката край канала, като внимаваше да не прегази стъблата откъм пътя. Тук нямаше бездомници. Макар тръстиката да го скриваше, земята силно жвакаше под краката му: Изведнъж Конан затъна до кръста в топлата тиня.
— Стига сте шляпали, вървете точно зад мен! — смъмри ги Отсгар. Той ги поведе покрай стената, която бе на няколко крачки от тревясалия канал.
Конан внимателно стъпваше по хлъзгавото дъно и се подпираше с ръка на мокрите, плесенясали тухли. Спомни си за крокодилите, които бе видял в другите канали, и внимателно огледа набраздената, осветена от луната водна повърхност. Исайаб му прошепна:
— Този канал води близо до гробницата. Ебнезъб го прокара, за да превозват по него по-големите камъни, но водата тук е достатъчно само през пролетта.
— Ако толкова бърза да довърши гробницата, защо не работят на смени, денонощно?
— Това би обидило Бога-слънце Елаел. Според шемитските поверия през нощта всяка работа е забранена.
Конан въздъхна и зашепна:
— Явно ти не вярваш в това, щом от толкова години работиш нощем.
Шемитът сви рамене и като че потрепери.
— Човек не трябва да пренебрегва тези неща току-така. Нощта крие много опасности, особено покрай гробници.
Конан изсумтя и продължи мълчаливо. Стената остана зад тях, тръстиките оредяха. Отсгар тръгна приведен покрай брега и махна на другите да сторят същото. Изчезна в сянката на един дървен мост, който се извисяваше при канала. Наблизо се разнесе силен смях. Конан дръпна Исайаб под моста и над главите им отекнаха стъпки. Бяха пазачите, които не се притесняваха да вдигат шум. Спряха по средата на моста да разменят няколко думи и продължиха.
— Охраната — изсъска Исайаб в ухото на Конан.
Изчакаха неподвижно, докато шумът заглъхна, и Отсгар зашепна:
— По-нататък каналът е запушен. Най-лесният път оттук е през строежа.
Оттатък моста в мръсната вода имаше малка тръстикова лодка. На кърмата й гореше мангал и пращаше към небето кълба дим. Щеше да е препалено рисковано да се опитват да я заобиколят. Изкатериха се по калния бряг и прескочиха дигата. Прекосиха ниската тръстика и стигнаха до подножието на гробницата.