— Достатъчно! Или е луд, или е ням. Отведете го.
Охраната поведе Конан надолу по насипа, през огрените от луната улици до постройка, която не бе видял преди. До нея имаше конюшни и осветено помещение с двама пазачи. Сигналните светлини на градската стена осветяваха покривите на близките колиби.
Докато четирима връзваха ръцете на Конан, а други двама го пазеха, опрели ножове в корема му, пристигна началникът на охраната. Варваринът чу един от пазачите да пита равнодушно:
— Още един нарушител? Да го линчуваме и да го набодем на кол както обикновено ли?
— Не, макар че го заслужава повече от някои други! — раздразнено изграчи началникът. — Този е някакъв дивак от север. Както виждам, има необикновена сила. — Той посочи пленника с глава и пазачът одобрително го разгледа. — В царския двор може да служи за развлечение. — Мъжът със златната диадема отбеляза нещо върху една намазана с восък дъска, подаде я на пазача и си тръгна. Войникът изгледа Конан с присвити очи и попита:
— Да го държим ли тук до сутринта?
— Не. Веднага повикайте колесница. — Мрачният мъж се обърна към варварина. — Не мисля, че е безопасно да го държите тук.
Конан слушаше мълчаливо и безизразно. Зад гърба му един от стражите затегна въжето на китките му и измърмори:
— Много лесно му се размина на тоя! Напоследък им се разминава само с дръпване на ушите. Защо не го завържем между гробниците и да го оставим духовете да му видят сметката?
Другият му отговори иззад навъсения пленник.
— Царските игри ще го довършат достатъчно бързо.
Седма глава
Абдарахски вечери
Събудиха го кънтящи викове, скърцане и дрънчене на тъмнични врати. Събуждане в неговото положение означаваше само да отвори очи, защото беше спал седнал, подпрян на стената на тясната си килия. През нощта се бе опитал да се свие и да сложи глава на ръба на един камък, за да поспи и да събере сили за това, което го чакаше. Към въжетата, които стягаха ръцете на гърба му, бе прибавена и кожена примка, която опасваше ръцете и стягаше врата му. Ако отпуснеше рамене, щеше да се удуши. И все пак волята му, закалена в битките и в пустошта, му помогна да подремне.
Светлината, която се процеждаше през малкото прозорче с една-единствена пречка, говореше, че вече е късен следобед. Конан присви очи, защото го проряза силна болка. Боят го бе изтощил, а и от усилието да държи ръцете си назад, опрени в грубата стена, цялата горна част на тялото му бе изтръпнала.
Вратата на килията му се открехна със скърцане. Той се опита да се изправи, но изгуби равновесие и замаян, падна на колене. И без това ниският сводест таван не му позволяваше да стои прав. Вратата, която му стигаше до кръста, се отвори със стържене и един възрастен тъмничар влезе в килията.
— Вечерята ти, робе! — Той остави два подноса до вратата. — Благодарение на царската щедрост ти нося вино и месо от неговата трапеза. Ще те развържа, за да можеш да ядеш. И без номера! — Тъмничарят пропълзя към Конан с нож в ръка. — След като вечеряш, можеш да се изкъпеш и да се облечеш, за да си готов за Негово Царско Височество.
Варваринът беше готов да удари стареца и да избяга, но тъмничарят сряза въжетата и бързо се измъкна навън. Докато Конан се освободи от каишите, вратата вече бе затворена и заключена. Оставаше му единствено да се пребори с болката, която препускаше през тялото му. Когато успя да свие юмруците си, се примъкна напред и се зае с храната.
Прехваленият овнешки бут не беше напуснал непокътнат масата на Негово Царско Височество. Беше добре орязан, а след това бе нагризан от всякакви зъби — от готвачите до най-последното конярче. Конан дълго дъвка остатъците от сланина и хрущяли и изсмука студения костен мозък. Огледа костта, като се питаше дали не може да му послужи като оръжие, но бе прекалено къса и тънка, а и недостатъчно остра. Хвърли я и се зае да разтрива рамото си.
Тъмничарят беше оставил дрехи и една дървена купа с вода за миене, ухаеща на иглика. Конан се изми с водата, доколкото му позволяваше теснотията. Дрехите му бяха скъсани и мръсни, затова ги свали и облече новите — тясна туника от зелена коприна и червен памучен пояс за кръста. Облеклото му се стори странно ярко и атлетично. Все пак реши да приеме играта и да види какво следва. Знаеше, че го чакат опасности, но не мислеше толкова за тях, колкото за това как да се добере до Отсгар и да му разбие главата за предателството. Нямаше съмнение, че ванирецът го бе предал на стражите. Конан ядно удари камъка с юмрук, без да обръща внимание на болката.