Конан се навъси и се наведе по-близо, за да не чуват придружителките му.
— Нямам представа — призна си той, — мисля, че съм тук по желание на царицата.
Мъжът вдигна вежди и се разсмя.
— Е, успех тогава!
Конан се наведе толкова близо, че брадата на госта погъделичка лицето му.
— Защо? Какво си чувал за нея?
— Тя е известна любовчийка. Това не ме изненадва — личи си от пръв поглед! — Той направи знак с очи към разголеното, отпуснато тяло на Нитокар.
— Чувал съм, че мъжът й не е опасен. Поради липса на сили и здраве не й придиря за флиртовете — и той погледна лукаво Конан, — но на твое място бих внимавал. Казаха ми, че Нейно Величество се отнася доста грубо с младите мъже… и не ги задържа много.
Конан се замисли.
— А дали е вярно, че тя е отровила предишната жена на Ебнезъб и сега иска да довърши и него.
Гостът рязко се дръпна назад. Не бе кой знае колко изненадан, но впери неловко поглед в чашата си и я остави на масата. Пиянската му дружелюбност охладня.
— Как би могъл, непознати човече, един пратеник от далечна страна да знае такива подробности за абдарахското царско семейство? Дори да е така, това е една добре пазена тайна — той се намръщи — и е опасно да се обсъжда на обществено място.
Конан кимна.
— Но още по-опасно е ако се пренебрегне.
Събеседникът му се съгласи, но отново се загледа в храната и питието си и повече на заговори. Конан реши, че достатъчно го бе притеснил и се намести обратно между девойките. Те си говореха тихо на шемитски, докато масажираха раменете му. Варваринът ги хвана закачливо през кръста за тяхна радост. Но скоро вниманието му пак бе отвлечено.
Съветникът Хорасп слезе от трибуната и тръгна към средата на залата. Когато минаваше покрай гостите, той им се усмихна вежливо, като по някакъв начин успя да изолира едрия кимериец. Движеше се с безкрайно самочувствие и държеше в ръце малкия жезъл, с който Конан го бе видял да си играе.
В центъра на залата той се обърна към пратениците и царското семейство. Настъпи тишина, подвижната скара със скелета на оглозгания глиган бе избутана навън.
— Ваши Височества, благородници на Ерук и Абдарах! Настъпи времето за размисъл, за което ви споменах. Не бих искал да тормозя слуха на такава височайша компания с религиозни проповеди — Хорасп се усмихна на слушателите си и разтвори ръце — и няма да го сторя. — Той отпусна ръце, сякаш бе приключил с неприятна тема. — Все пак ние сме хора с положение, осъзнаваме силата и отговорността, които са наше рождено право, и всеки един от нас иска да съхрани и увеличи тази сила. Всеки от нас обича царството ни и нашите шемитски обичаи. Не по-малко го обичам и аз, въпреки че дойдох наскоро в тази благословена от Елаел земя.
Разнесе се одобрителен шепот, породен и от облекчението, че темата няма да е религиозна. Хорасп се усмихна на публиката и продължи:
— Ние, жителите на Шем, имаме честта да сме на водещо място в човешкото познание. Езичниците на север и юг от нас напразно още възхваляват някакви измислени богове със странни и примитивни имена — Ерлик, Гуахлур, Ортикс, Кром… — Пророкът ги изговори неточно и с гримаси, което накара всички да се засмеят, с изключение на Конан, който свъси вежди. — И все пак в лоното на познанието, което се простира величествено по двата бряга на река Стикс, ние открихме и познахме истинските сили, които управляват вселената, двата могъщи бога, чиито вечен сблъсък определя съдбите на хората на този свят и в Отвъдното. Това са многообичаният Бог-Слънце, който тук в Абдарах наричат Елаел, и Сет — Безсмъртният Отмъстител, чиито страшни превъплъщения са чакалът и змията. Ние почитаме единия и презираме другия, но знаем, че на тяхната извечна борба се крепи вселената. Нашите мъдреци, с помощта на проникновената си мисъл и на непрекъснатото изследване на небесата и на вековната наука на духовните училища, най-сетне откриха чудесната подредба на бог и смъртни; от великите богове към милостивите богоподобни, които ни направляват за кратко тук, на земята — говорещият се поклони на цар Ебнезъб — после благородниците, след това низшите смъртни, които ни служат, и накрая дивите зверове. Този природен закон, разкрит пред нас, е така прекрасен и обикновен. Чрез него ние следваме Елаел и величаем името му, за да процъфти всичко добро и справедливо на земята и насетне. — Хорасп замълча благоговейно, ръцете му широко се разтвориха. Но след това благото му лице се намръщи и той прибра ръце.