— Но е трудно да си обясним великата трагедия на нашето време. Защо тези, които живеят на южния бряг на реката в голямата стигийска империя почитат, тъмните сили, управлявани от омразния нам Сет!
Уплашен шепот последва думите на пророка. Но той не мълча дълго.
— Като стигиец, бивш свещеник в духовно училище и изгнаник от тази мрачна страна, често ме питат защо. Какво ли дяволско извращение може да накара цял народ да служи в храма на злото? Какъв ли нечестив дух прави властта на Сет така силна в Стигия?
Хорасп махна с ръце, сякаш да отпъди нещо зло.
— Не бих се осмелил да дам отговор на този въпрос, след като моите вярвания са толкова по-различни от тези на моите сънародници. Може би това се дължи на неуспешния им опит да въздигнат и почитат цар като нас. Защото, когато здравата ръка на духовенството държи камшика на управлението, двойната му мощ е достатъчно голяма, за да навлече беда на един народ. По-дълбоко от това не мога да надникна в тъмното езеро на стигийската греховност. Когато напълно осъзнах размерите на злото, аз отрекох богохулството им и избягах в една по-чиста страна, за да спася душата си. От опит знам, че техният стремеж към злото е толкова силен и неизменчив, колкото нашият към доброто. Тяхното познание и умения са толкова напреднали, колкото и нашите, но те изследват и неща, с които един възвишен народ като шемитите не може да си позволи да се занимава. На всички са известни тяхното голямо богатство и военна мощ, но ми се струва, че господарите на Шем не се боят от тях. — Той погледна мрачно пратениците от Ерук. — Днес между двете империи цари мир, който мнозина смятат за нещо добро. — Физиономията му показваше, че той има друго мнение по въпроса. — В днешните мирни времена познанията ни непрекъснато се увеличават. Нямаме равни сред Хиборийските царства в металообработването и строителството. Медицината процъфтява както никога досега. Служителите на Елаел са разработили нови методи за балсамиране на мъртвите благородници и техните любими слуги, за да продължи душата живота си в Отвъдното. Благодарение на съвременната наука всеки високопоставен човек в тази зала може да отиде във вечността с богатствата, животните и слугите си, с надеждата, че ще получи по-висока длъжност в светлите владения на Елаел и че ще му служи с радост.
Но помислете, братя мои, когато заемем мястото си сред нашите дълбоко уважавани предци, ще можем ли да запазим положението си и привилегиите на благородници? Трябва да сме добре подготвени, приятели мои, и решени да управляваме в Отвъдното така, както и тук.
Сега е времето да се раздвижим и да премислим старото. В днешното време на успехи всеки възрастен търговец си изгражда каменна арка и полага в нея своята зестра за смъртта. Дори последният просяк може да събере парите за една евтина мумия и да завие няколко къса храна с жалката надежда да постигне Отвъдното. Всеки гледа към Вечността. Какво повече трябва да направим? Възможностите ни да градим и управляваме са по-големи от всякога. Можем да построим крепости, които да удържат всяка войска, и гробници, които да оцелеят през хилядолетията. Трябва да използваме тези възможности, шемити, за да си осигурим място в Отвъдното, защото Елаел обича силните. Не забравяйте, че в сравнение с Вечността този свят е като капка вода във водите на могъщата река Стикс! Единствената ни цел в този живот е да се подготвим за следващия. Ако можем с разумни средства да осигурим и дори да подобрим положението си там, тогава би било гибелна грешка да не го сторим…
— Чакай, проповеднико! Само една дума, с твое позволение.
Макар че Хорасп говореше почти без паузи, един глас близо до Конан успя да го прекъсне.
— Да не искаш да кажеш, че тъпите земни проблеми ще продължат и в Отвъдното? — Беше пратеникът от Ерук, с който Конан бе разговарял. Той бе преодолял съмненията си относно виното и бе изпил още няколко чаши и сега грубият му дързък глас се извиси невъздържано. — Къде в свещените скрижали го пише? Аз мисля, че Отвъдният свят е място на мир и разбирателство между хората под милостта на Елаел.
— Уважаеми пратенико, нека ти отговоря… — започна Хорасп.
— Не, проповеднико! Не съм свършил! — Дрезгавият глас на госта бе достатъчно силен. Той отърси от раменете си ръцете на негов сънародник, който се опита да го спре. — Ако намерението ти е да накараш царство Ерук да изхаби богатството си за измислени гробници и да го даде на твоите приятелчета свещеници, губиш си времето! Имаме по-належащи нужди…
Докато мъжът говореше, Хорасп се приближи към масата и застана близо до Конан. После бързо се наведе над мраморния плот и уж успокояващо постави ръка на рамото на говорещия. Ерукчанинът ядосано трепна, но после си седна вдървено на мястото. Хорасп заговори ожесточено, право в лицето му.