— Братко, разбирам твоите съмнения. Но те умолявам да замълчиш. Скоро всичко ще ти бъде обяснено. — Той махна с жезъла си към публиката. — Мога да ви дам едно доказателство, защото неслучайно ме наричат Пророк.
Докато говореше, продължи да стиска емисаря, който изведнъж странно се укроти. Конан усети нещо нередно в мълчанието на съседа си и се опита да му се притече на помощ, но двете прислужнички държаха здраво ръцете му и се притискаха към него, сякаш се страхуваха, втренчени в Хорасп. Докато се освободи от тях, съветникът вече бе пуснал пратеника.
От войнствеността на ерукчанина нямаше и следа. Вцепенен и кротък, той гледаше Хорасп. На мястото, където го бе държала ръката на пророка, под яката на пътническото наметало, където се срещаха шията и загорялото рамо, Конан мярна синкавобял отпечатък от изключително силно стискане. Спътниците му и червенокосата куртизанка поставиха ръце на раменете му и той закима в отговор на забележките им.
Междувременно Хорасп се обърна към останалите:
— За да разберете по-добре моите пророчества, помощникът ми Нефрен и неговата прислужница ще запалят тамян в залата.
По даден знак двама души излязоха в средата на галерията — високият слаб въоръжен адютант и млада робиня, всеки с димящо кандило в ръка. Те се обръщаха наляво и надясно между масите и махаха с папирусови ветрила, за да отпратят кълбата пушек към наблюдателите. Конан забеляза, че трето кандило бе поставено зад него върху трибуната.
Когато зловещият Нефрен мина покрай него, Конан още повече се отврати от набръчканото му безизразно лице и замаха с ръце, за да отпъди виещия се дим. Но миризмата, щиплива и остра, нахлу от всички страни и проникна в ноздрите на кимериеца. Тя веднага го замая и сякаш оцвети по-ярко задимената зала.
Щом обиколката на кандилата приключи, Хорасп отиде до една широка гола стена в дъното на галерията и вдигна високо жезъла си. В него явно имаше някакво пособие за писане, защото пророкът задраска с жезъла по стената. Вълнообразните слети шемитски букви изпъкнаха яркочервени върху камъка.
Когато пророкът свърши, Конан напразно се опитваше да разчете думата, докато една от девойките не я прошепна: „Йазарат — Денят на Страшния съд“. Името се понесе сред тълпата като шепота на речни тръстики, раздвижени от първия дъх на бурята.
— Не се бойте, сънародници мои — заяви Хорасп. — Аз няма да ви покажа всичко, което е видяло третото ми око. Ще ви спестя най-лошото. Засега само разгледайте тези букви, разучете ги и помислете над значението им.
Спаруженият пазач Нефрен тръгна покрай надрасканата стена и се протегна с цял ръст, за да духне лампите. С ръка изгаси един по един горещите фитили. С намаляването на светлината надписът изпъкна странно на фона на бялата стена.
Конан се вгледа внимателно в буквите. Отначало му се стори, че те сякаш излъчват леко сияние. После с ужас видя как трепнаха и запълзяха, гърчейки се като червените змии, с които се беше борил. След още един миг пурпурните знаци пламнаха и се разпиляха като горящи листа, разпръснати от внезапен повей на вятъра. Те сякаш разбиха безшумно стената и в нея зейна неравен отвор, през който се виждаха ярки, променящи се картини.
Изненаданите възклицания показаха на Конан, че и останалите виждат същото. Той погледна смутено към стражите, но те стояха неподвижни и спокойни пред това необичайно разрушаване на защитата на двореца. Явно знаеха, че са под въздействието на магия.
— Сега, благородници, ще видите един здрав бастион, изграден от камък, плът и кръв — величествен израз на способността на господаря да обедини последователите си — символ на това, което е за нас всемогъщото ни царство.
Зад тайнствената врата се разкри зашеметяваща слънчева картина. Конан неволно погледна към прозорците на галерията, за да се убеди, че навън все още бе нощ. А пред него трептеше ярко пустинно слънце. Той усети горещия прашен вятър и чу човешки говор под откритото небе. На един хвърлей от царската трибуна група роби теглеха през пясъка огромен камък, поставен върху няколко дъски. До ушите на Конан долетя тихата им песен и плющенето на камшика на надзирателя. Носът му подуши леката миризма на пот.
Като се изключи чудното превъплъщение на нощта в ден и на града в пустиня, сцената пресъздаваше най-обикновен робски труд. Необикновена бе постройката, която се издигаше отзад, там, накъдето влачеха камъка — огромна, стъпаловидна пирамида, чието триъгълно лице бе набраздено от колони, високи колкото двадесет души. Покривът на аркадата бе на завършване. Работниците пълзяха като мравки по далечното скеле и по насипите, направлявани от подканящите звуци на тръби. Конан разпозна очертанията на гробницата на Ебнезъб. Дали наистина беше тя? Строежът му напомняше на по-малки гробници, които бе виждал в стигийската област Кеми, далеч на изток.