— Скромните и благочестивите неуморно се гот-: вят за следващия си живот. Усилието им е постоянно и мъчително, но си струва труда.
Хорасп, застанал на фона на дневната светлина, махна с ръка. Чу се вой на вятър и облаци прах скриха гледката. Те се издигнаха толкова високо, докато обедното небе почерня и пясъкът нахлу в царския двор. Вятърът спря и прахът се слегна бързо. Тогава пророкът продължи:
— Когато смъртта пристигне при такива благочестиви хора, тя не е трагедия, а победа. Посято е семето на отвъдния живот!
Сега небето беше по-тъмно, а картината показваше погребение. Готовата пирамида бе порозовяла, осветена от изгряващото слънце. Огромните й врати бяха широко отворени, парапетите на четирите ъгъла я ограждаха като лапи на сфинкс. Безкрайна върволица от скърбящи, от колесници и от поклонници пълзеше натам. На фона на златисторозовия хоризонт се виждаха украсени ковчези върху колички и тълпи богато облечени роднини и васали. Роби носеха торби и медни съдове, пълни с вещи за гробницата. Група въоръжени стражи водеха в редица биволи и крави. Носеха се традиционните тъжни погребални песни.
Утринен хлад облъхна лицето на Конан.
— Преданият народ трябва да служи на господаря и бога си. От труда на човек три пети трябва да се отделят за Отвъдното. А ние имаме и богатството, и хората, и знанията. Както ви казах, братя мои, с новите ни познания за балсамирането всеки един от нас може, стига да иска, да постигне безсмъртието. — Хорасп замълча и се обърна, за да погледне вълшебното си творение.
Възгласите на страхопочитание и възхищение преминаха в смаяни възклицания. На сцената се появи нова група — духовници в черни препаски, които стенеха и вървяха напред, странно приведени, а други налагаха голите им гърбове с опашките на живи змии. Водеше ги слаб мъж с обръсната глава и с маска на чакал. Той припяваше дрезгаво, вдигнал високо жезъл, който представляваше преплетени змии с остри зъби.
— Слугите на Сет! — Разнесе се яростен шепот.
— Проклети стигийци!
И наистина Конан ги бе виждал по време на пътуванията си отвъд реката.
Хорасп се обърна и горчиво изгледа тълпата.
— Право виждате, братя шемити. Виденията, които ви показвам, не са от бъдещето, а от настоящето — не на север от реката, а на юг. Стигийците отдавна търсят тайната на безсмъртието и притежават всички наши познания! Докато ние с радост се готвим да служим на нашия бог, те работят упорито в полза на Отмъстителя. — Гласът на съветника отекна в тишината на залата. — Но, приятели мои, пророкът трябва да показва бъдещето. Аз ще ви покажа денят, който ще дойде, но не зная точно кога. Но бъдете сигурни, че той наближава!
Хорасп направи жест и прахът отново се изви като ураган и скри погребението. Пред очите на публиката се извиха причудливи облаци, които се поразсеяха, но въпреки това картината остана замъглена. Мрачно небе хвърляше бледи буреносни отблясъци върху сивите пясъци. Гледката беше почти същата, само гигантската гробница се виждаше малко по-близо. Нищо не се движеше, освен стелещите се облаци. Не се виждаха хора или животни. Високата постройка изглеждаше прашна и пуста.
До ушите им достигна едва доловим звук. Дълбок и стенещ, той се усилваше, докато накрая отекна с оглушителна сила над пустинята и в залата, като мелодия от огромен невидим рог.
Конан разбра, че звукът идва откъм вратите на аркадата, които бавно се отваряха, а сухите им панти възмутено скърцаха. Зад тях ги поглъщаше непрогледен мрак.
Всички погледи се впериха в черната дупка на входа, откъдето след миг се появиха бойни колесници. Теглеха ги коне с огнени очи, пришпорвани от сурови стигийски благородници и свещеници с бръснати глави, които размахваха съдраните знамена на империята си. Те имаха мъртвешки бледи лица с изпъкнали кости. Колесниците препускаха бясно, по металните им колела с множество спици проблясваха втъкнати колове и остриета. Зад трополящите бойни колесници колони стигийски пехотинци, вдигнали закривени пики, крачеха с нечовешки устрем. Процесията сякаш бе безкрайна. След нея пирамидата избълва нов порой от конници и стрелци. Призрачните воини се нахвърлиха върху невъоръжената тълпа. Конан видя, че нещастните жертви бяха облечени и подстригани според шемитските обичаи. Някои се опитаха да избягат, други извадиха къси мечове, за да се защитят, но всички бяха премазани безмилостно от тракащите колесници или бяха пленени от кавалерията и пехотата. Това бе ужасяващо избиване и поробване на децата на Шем. Един брадат старец, по-богато облечен и с по-горда осанка от другите, вдигна владетелския скиптър, за да се защити, но бе посечен — видяха се само кървави пръски от въртящите се сърпове на една стигийска колесница сред възмутените викове на придворните.