— Погледнете добре, благородни люде! — Хорасп обърна гръб на кървавата сцена, която се разиграваше пред очите на публиката. — Това, което виждате, благодарение на моето пророчество, е Великият ден, който ще настъпи, ако шемитите не вземат нужните мерки. — Той махна леко с жезъла и страшната гледка се замъгли и избледня, а неземната светлина се стопи. — Питам ви, братя, на този съдбовен ден, когато небето затрепти като огромен меден гонг, когато дребните дела изгубят смисъл и гробниците зейнат, а река Стикс се превърне в черен пясък, на този ден, шемити, ще бъдете ли достатъчно силни да се изправите срещу враговете си? Знаете ли, че победителят в тази последна битка ще постигне Вечността?
Сиянието зад гърба му бе изчезнало, широкият магически прозорец се запълни от каменни късове. Пред очите на Конан те сглобиха първоначалния надпис, който се разтопи и потече по стената като горещ восък или кръв.
Магията свърши, тълпата се раздвижи, понесоха се гневни викове, някои скочиха прави и заудряха по масите. Лампите светнаха отново и разкриха сълзи в очите на част от публиката, както и измъчените лица на всички присъстващи. Повечето ядосани и питащи погледи бяха отправени към Хорасп. Той понечи да заговори, но после погледна към царската трибуна и посочи натам.
Всички очи се обърнаха към Ебнезъб.
Девета глава
Царската награда
За първи път тази вечер царят бе станал от позлатения си трон. Той едва се крепеше на трибуната, подпрян на облегалката на трона. Царицата държеше ръката му, а двама стражи стояха зад него, готови да подхванат треперещото му полуголо тяло. Но Ебнезъб погледна царствено множеството и тържествено вдигна едната си ръка.
— Верни поданици, искам да ви уверя, че това, което ви показа пророкът, няма да е съдбата на великия Абдарах. Защото ние ще обърнем внимание на съветите му. Ние ще отхвърлим дребните грижи на този свят, за да погледнем към Отвъдното. Жители на Абдарах, вашият цар го очаква с нетърпение. И вие би трябвало да искате да напуснете този живот и да се събудите Отвъд. Великият Елаел знае, че достойно се подготвяме за Съдбовния ден!
Немощният глас на царя съвсем изтъня. Той се подпря с две ръце на трона, голите му гърди тежко се повдигаха. После отново вдигна ръка, макар и не така високо.
— Когато отидем в Отвъдното, наше убежище ще бъде най-красивата и здрава гробница от тази страна на реката. Няма да пестим нищо. Днес поръчахме сто породисти коня, кучета за лов и развъдници за птици, писари и менестрели. От нищо няма да се лишим в другия живот. Всичко сме предвидили. Не се безпокойте за благоденствието ни…
Ентусиазмът на Ебнезъб се увеличаваше, но силите му намаляваха. Гласът му бързо отслабна и едрото му тяло се приведе. Царица Нитокар заедно с двамата стражи му помогна да седне. Царят продължи трескаво да говори, макар и едва чуто, на тези, които седяха наблизо, и да жестикулира възбудено към жена си, която го успокояваше. Угодническият глас на Хорасп довърши речта.
— Ясно е, че абдарахската държава е обединена благодарение на далновидния си цар. Елаел ни уверява, че ще надделеем. — Пророкът коленичи и се поклони пред трибуната. — Ваше Царско Величество, приемете вечната ми признателност. Поданици, благодарете на щедрите богове, че са ви изпратили такъв владетел! — Той се изправи. — Чуждестранни гости, помислете добре за това, което ви показах тази вечер. Сега сбогом. Пожелавам ви приятна почивка!
Хорасп освободи множеството. Настъпи радостно оживление, което се стори на Конан доста по-искрено от обичайните хвалебствия след царската реч. Той се изправи заедно с останалите, но не ръкопляска. Две девойки забелязаха това и се опитаха да го прикрият със собствените си възторжени изблици. Освен него другите начумерени от присъстващите, като се изключат невъзмутимите стражи, бяха гостите от Ерук. След като поднесоха почитанията си на царското семейство и станаха от масата, те изглеждаха по-скоро потресени, отколкото убедени в посланието на съветника.