Най-замислен от всички беше доскорошният съсед на Конан. Лицето му бе вглъбено и бледо над козята брада, а рамото му неестествено изкривено. Още не се бе успокоил след допира на Хорасп.
Конан се опита да излезе, докато публиката се разотиваше. Но девойките увиснаха на ръцете му и го задържаха. Само те двете нямаше да могат да го спрат, ако двама стражи също не бяха преградили пътя му.
— Хей, северняко, не бързай! — Конан се обърна и с изненада видя, че му говори самият Хорасп. Кръглото му лице се усмихваше, малките му очи блестяха. — Днес е твоята славна нощ. С храбростта си ти си спечели място в краката на царското семейство. Тази нощ може би ще видиш истински чудеса и ще бъдеш богато възнаграден. Не се отказвай от тях. — Той почти му намигна и продължи към трибуната, където царица Нитокар го поздрави с кимване.
Царицата отмести поглед от пророка към Конан и в начервената й усмивка кимериецът прочете ненаситност и открита покана. По гърба му полазиха тръпки — дали от желание, или от смущение, той не знаеше. Но когато видя стражите да се навъртат наоколо, се остави двете досадни момичета да го настанят обратно на копринените възглавници. Ръцете им нежно обгърнаха раменете му.
Стаята бе почти празна, над входовете бяха спуснати завеси. На подиума доляха чашите с вино и донесоха чинии със сладки. Сред тълпата от роднини и слуги цар Ебнезъб лежеше на леглото си, мънкаше и едва мърдаше бледите си пълни ръце. Царицата грижовно се бе надвесила над него, накитите й докосваха лицето и гърдите му. Тя се обърна и прошепна нещо на двама от слугите, които кимнаха и побързаха да изпълнят задачата. Донесоха някакво странно изобретение върху боядисана дървена поставка. То представляваше нисък тумбест съд, чиято основа бе златна и бе във формата на разтворен лотосов цвят. В средата, между златните листа, се гушеше сфера от прозрачен кристал, пълна с бистра течност. Сферата бе покрита със златно капаче, от което излизаха еластични тръбички, с разширение в края, също като тичинките на неземно цвете. Слугите поставиха товара си на една ниска масичка, близо до царя, и Нитокар пое нещата в свои ръце. Тя сипа някакви цветни прахове от украсени шишенца, които висяха на кръста й, в съда и със сребърни щипци взе горещи въглени от близкия мангал. Скоро от уреда заструи жълт дим, течността вътре забълбука. Нитокар се обърна към полегналия си съпруг и поднесе към устните му, които все още мълвяха нечуто царски заповеди, края на една от тръбичките, направени от слонова кост.
Отначало Ебнезъб сякаш не я забеляза. Но тя приближи изкусително потъмнелия от дима край и насочи парите към лицето му, докато най-сетне той обърна глава към нея. Тя нежно постави края на тръбичката в устата му, тихо му прошепна нещо и се обърна да довърши приготовленията. После лапна друга тръбичка и духна силно. През кристалното тяло на лотоса се заиздига жълт дим. Царят се задави, тялото му се сгърчи и от ноздрите му излезе дим. Нитокар се засмя, доволна от реакцията му, и стисна треперещата му ръка. Тя се наведе и дълго и настойчиво му шепна. После пак духна в тръбичката и му причини нов спазъм. Пръстите му се свиваха и драскаха по леглото, докато Хорасп не хвана ръката му. Нитокар наблюдаваше гърчещия се цар с доволно изражение. Тя небрежно погали потното му чело, докато се шегуваше с Хорасп над измъченото тяло на мъжа си.
Царят изпадна в унес и тръбичката се изплъзна от устата му. Лицето му бе зачервено и замаяно, очите му се забелиха, обърнати към невидими светове. Царицата щракна с пръсти и четирима яки мъже се събраха около леглото на Ебнезъб. Те сключиха китки под отпуснатото му тяло и ловко го вдигнаха на ръце. Нитокар даде знак и те го понесоха, най-вероятно към царската спалня.
Щом пиршеството свърши, всички тръгнаха да си ходят. Дори и момичетата на Конан се освободиха от уморената му прегръдка. Щом го изправиха на крака, царицата каза нещо на двама от слугите — нейните лични прислужници, ако се съди по оскъдното им облекло. Явно бяха евнуси, за което говореха дръзките им погледи и гладките им намазани тела. Докато им шепнеше, Нитокар погледна към Конан и след миг тримата тръгнаха към него.
— Е, мой храбри страннико, ти се справи чудесно с Када Куфи. — Гласът на царицата беше дълбок и плътен, устните и веждите й — безсрамно извити. — Трябва да призная, че това ме зарадва, защото бях започнала да се отегчавам от представления със змии. Сигурно си много уморен от изпитанията. — Тя спря пред него, протегна окичената си с гривни царствена ръка и хвана рамото му с изненадваща сила.