Конан едва се сдържа да не трепне.
— Не, не съм — отвърна той, — защото тези девойки добре ме разтриха. — Огледа се и с изненада видя момичетата да бързат към един далечен изход, а заоблените им задничета припряно се полюшваха.
— Ела в стаята ми и ще успокоя болките ти. Аз съм добра лечителка и имам много мехлеми, които ще възстановят силата ти. — Ръката й го стисна още по-силно, червените й остри нокти се впиха в кожата му. Обградена от двамата евнуси, тя го придърпа към себе си. — И докато се забавляваме, ще ми разкажеш къде си се научил да се биеш така.
Конан се остави да го поведат към малка врата в началото на стаята. Не му оставаше голям избор, макар че с отвращение предусети жестокостта, която се криеше под чувствеността на царицата.
Пътьом минаха покрай останалите от семейството и Конан усети погледите им — хладната насмешка на Хорасп, пренебрежението на младата принцеса, която спусна воала си и си тръгна, циничните физиономии на останалите, които знаеха защо Конан следва пищното тяло на царицата. Забеляза, че не ги следва дворцова стража.
— Обичам борбата — продължи Нитокар, — но никога не съм понасяла вендианеца, който винаги вони на гранясала козя мас.
Изкачиха се по широк, покрит с плочки коридор и минаха покрай вътрешна градина с много фонтани, в която над цъфналите храсти прелитаха розови и жълти птички.
— Када Куфи беше прост и почти не говореше шемитски. Вечно бе намусен като повечето от тези скъпи роби, които докарваме. Той никога не би оценил способностите ми.
В края на коридора една врата с мраморни колони водеше към друг широк коридор, който завиваше нанякъде. Тръгнаха по него, а царицата продължи да бърбори:
— Древните учени са ни оставили ценни знания, например кои балсами могат да изострят усещането за болка, както и това за удоволствие. — Тя изви вежди и лукаво се засмя. — Но кой би могъл да каже къде свършва удоволствието и започва болката? — Нитокар се наведе заговорнически към Конан. Пазачите сториха същото. — Имам камшик с пет края и на всеки един от тях има различно приспособление, което причинява различни усещания на тялото. Пищен празник на болката, подправен с малко удоволствие. Който е минал през камшика ми, повече не може да различи болката от удоволствието.
Стигнаха до висока позлатена врата в дъното на коридора. Нитокар се обърна към Конан:
— Мисля, че наистина ще ти хареса. — Тя го погали по бузата. — Дори и когато съдбата не е подвластна на желанията ти, може, все пак, да не бъде толкова лоша.
Единият прислужник отвори тежката врата, която водеше към стая, приличаща повече на аптека, отколкото на спалня — Имаше маси, пълни с бурканчета и мускали, а от стените висяха странни приспособления.
Конан веднага си даде сметка, че един нормален човек никога не би допуснал да влезе в тази стая. Щом прекрачи прага, той изведнъж се отскубна от ласкавата ръка на царицата и заби лакът в корема на слугата зад него. Усети стегнатите мускули под бебешката мекота на евнухския корем, чу как дъхът на мъжа секна и видя как той се преви. Конан здраво го халоса с юмрук по врата. Онзи все още запушваше входа и залитайки, се опита да хване Конан за кръста. Сигурно дебелакът бе под въздействието на някое от упойващите средства на Нитокар. Кимериецът изруга, хвана го през кръста, вдигна го във въздуха и удари главата му в касата на вратата.
— Ах, ти, непокорен дивак! — изпищя Нитокар, но не се намеси. — Стражи! Размирен роб! Хванете го! Ааа!
Писъкът й секна, когато евнухът се търкулна в краката й и я избута от вратата. Това даде път на другия евнух, който внимателно заобиколи господарката си. Той прескочи падналия си другар и се нахвърли върху Конан.
Кимериецът, който бе хукнал по коридора, се обърна, за да посрещне нападението. Междувременно евнухът бе взел оръжие от стаята на царицата. То представляваше вълнообразен нож, чиито зловещи извивки не изглеждаха особено подходящи за бой. Може би предназначението му бе само да плаши и да възхищава.
— Ела ми! — изсъска Конан на преследвача си. — Ако вече не беше евнух, щях да…
Робът се втурна с ръмжене, с насочено острие. Конан хвана ръката му, когато нанасяше удара, и я вдигна над главата му. Изтръгна камата и злобно прокарвайки острието през корема на евнуха, преряза гърлото му. Металното острие не издържа на натиска и остана забито вътре. Мъжът го хвана, изхърка и падна. Конан хвърли окървавената дръжка и побягна.