— Предай се, варварино! Стражи, казах да го хванете! Той въстава срещу царицата си!
Нитокар се наведе над падналото тяло на роба, който още агонизираше. Конан се обърна на завоя и я видя да гледа очарована кървавата си ръка.
Въпреки суматохата стражи не се появиха. Конан чу шум някъде напред в коридора и отчаяно се огледа за друг път за бягство. Една от позлатените, врати беше леко открехната. Без да се колебае, той я бутна, свил юмрук, за да посрещне евентуално нападение отвътре.
Нахлуването му запрати назад една крехка фигура. Стаята бе осветена само от една мъждива лампа. На светлината й Конан разпозна младото момиче от трибуната, все още облечено с тъмнозелена рокля. Косата й бе разпусната и къси кестеняви къдри галеха бузите й. В стаята нямаше никой друг.
Девойката само ахна и стреснато зяпна Конан, шокирана от страшния му вид. За да не изгуби контрол над положението, той тихо затвори вратата зад себе си и пусна резето.
— Предупреждавам те да не викаш! Ако не се противиш, няма да ти сторя нищо лошо!
Тя кимна, погледът й се плъзна по него.
— По ръката ти има кръв. — Гласът й бе тих, но не трепереше.
Конан погледна страховития си юмрук.
— Да.
Огледа стаята, която представляваше спалня. Забеляза златен леген върху една маса встрани и се отправи към него. Остана полуизвърнат към момичето, за да я наблюдава, и се наведе, за да се измие.
— Сигурно си чула виковете.
Тя кимна и тръсна къдри, за да покаже безразличието си.
— Такива звуци откъм покоите на Нитокар не са нещо необичайно.
Конан кимна и избърса ръцете си в края на една завеса.
— Ти си царската дъщеря, нали?
— Да. Аз съм Африт.
С разпусната коса тя приличаше повече на дете въпреки женствените очертания на тялото й под тънката зелена дреха. Тя напусна мястото си в средата на стаята и мина с достойнство покрай Конан. Вдигна легена с почервенялата вода и го изля в един отводнителен канал в ъгъла.
— Не се ли питаш чия е тази кръв? — учуди се Конан. — Царицата е все още жива…
— Толкова по-зле! Не обичам Нитокар. — Африт изгледа Конан предизвикателно. — Ако си я отблъснал, ще ти помогна с каквото мога.
— О, тя е опасна… — вметна Конан.
— Опасна! — Принцесата гневно се приближи към кимериеца. — Тази кучка отрови майка ми, за да стане царица, и сега иска да убие баща ми! Тя покварява целия дворец и аз не мога да я спра!
Въпреки крехкостта на девойката Конан неволно вдигна ръка, за да я укроти. Но когато видя сълзите на безсилна ярост, които рукнаха от очите й, той докосна лицето й и я погали по косата.
— Успокой се, момиче…
Африт отблъсна ръката му и изтри сълзите си.
— Глупости! Какво ли те е грижа за тревогите на владетелите. — Тя рязко се извърна от него. — А аз, като малко дете, се оплаквам на един човек от низините, и то чужденец, който иска единствено да избяга и да спаси нещастния си живот.
— Така е — съгласи се Конан. — След малко, ако не ме усетят, ще изляза през прозореца и повече няма да те притеснявам. — Той посочи към отвор в стената, ограден от колони и закрит от позлатена дървена розетка. — В такъв случай слуховете, които чувам за Нитокар, са верни?
Африт нервно вдигна рамене.
— Предполагам. Едва ли биха клеветили чудовище като нея! — Тя обърна към Конан мокрото си от сълзи лице. — Тя беше личният лечител на майка ми и с хитрост накара горката болна жена да привикне към същите изпарения и лекове, които я довършиха. Баща ми не й отмъсти. Страхувам се, че той отдавна се бе отегчил от майка ми. — Принцесата тъжно поклати глава, гласът й секна. — Нитокар бързо го прелъсти и го подчини на същата зла сила. Сега всички знаят, че дните му са преброени, но никой не се осмелява да изобличи предателството.
Конан се намръщи объркан.
— А какво ще стане, ако някой от придворните разкрие отровителството?
— Баща ми скоро ще умре или ще полудее без билките на Нитокар. Когато тя закъснее с дозата, той ужасно побеснява.
— Какво печели царицата? Може ли да управлява града след смъртта му?
— Според абдарахските закони царят има право да определи кой ще го наследи. Боя се, че татко ще предпочете Нитокар и гадното й отроче Еблис пред мен. Той казва, че ме обича повече от всичко на света. Когато може да говори, непрекъснато повтаря, че не би могъл да си представи да се раздели с мен. Но в неговите очи аз не съм жена, а просто дете. Той не ме възприема сериозно!