Изкривеното представяне на нещата наведе Конан на горчиви мисли. Нямаше съмнение, че той е така нареченият стигийски шпионин и че бягството му е било хитро използвано да се прикрият слабите места на строежа и да се създаде войнствено настроение в двореца. С оцеляването си бе изложил на опасност принцеса Африт. Макар да не беше невинно дете, а да преследваше свои цели, той й беше задължен. Напоследък често мислеше за нея.
Безпокоеше го и въпросът за раната на Нефрен. Беше убеден, че ударът му е бил точен въпреки лошата светлина в тунела и пропадането. Явно действаше магия, магия толкова силна, че да направи Нефрен недостъпен дори за точен удар със стоманено острие.
Новините разтревожиха Конан и затвърдиха решението му да се крие. Сега поне го смятаха за мъртъв.
Една вечер му се отдаде приятна възможност. Отсгар беше повикан в склада на един местен търговец. Ядосан, ханджията настоя Азрафел да го придружи. Конан не можеше да отиде, за да не го види някой, а Зафрити беше заета с вечерното си представление. Измъченият ванирец тръгна ядно псувайки.
Когато танцът на Зафрити свърши, Конан я изчака в съблекалнята, за да й помогне да свали накитите и стегнатите си дрехи.
След дългото взаимно опознаване той я разпита за младостта й в Стигия.
— Чувала ли си за Хорасп, докато беше там? Ако е стигиец, защо е толкова бял?
— Казват, че е роб, докаран в Птейон като дете от една северна страна, вероятно Коринт. — Зафрити се намести върху канапето, което Конан и Отсгар бяха счупили при първото си сбиване. — Повечето, което знам, не е от стигийските ми години. Тогава бях млада и интригите, с които се занимавах, не бяха политически. — Тя се усмихна съблазнително на Конан и погали косата му. — Чувала съм слухове от южняци, които живеят тук. Дори и те го ненавиждат. Причината за изгнанието му е много неясна. Но така е с повечето занимания на стигийските духовници. Казват, че той е много амбициозен и че проповедите му целят да разединят и отслабят противниците му и да привлекат властта в негови ръце. Още от едно време проповядвал възкресение и живот след смъртта по доста смел и страховит начин. Тон е хитър и могъщ магьосник, но прекалено дръзко предизвиква вяра, която е оцеляла векове наред. По-възрастните духовници го отрекли и отнели свещеническите му права, дори изпратили войска срещу храмовете му по източните хълмове, отвъд реката, нагоре по течението. Но даже тогава не могли да го победят. — Тя се размърда, за да се покрие с един воал от нощния вятър. — Говорят, че в битката стигийската армия претърпяла по-големи поражения от последователите на Хорасп. — Тя сви рамене в знак, че не вярва на слуховете. — Накрая го принудили да се качи на една лодка и да дойде в Абдарах. Но сега излиза, че амбициите му са препалено големи за такъв малък град.
— А последователите му? Всички ли са били избити? Стигийската войска не се шегува.
— Основателен въпрос. Единствените, които знам, че дошли с него, са Нефрен и неколцина слуги. Но по-късно чух друго. — Тя се зави по-плътно с воала и се сгуши до Конан. — По това време Отсгар се занимаваше с търговия по реката. Чу за някакви лодки, които разтоварвали нощем на изток от града. Той се промъкна дотам с група здравеняци, за да разпъди конкуренцията. Но единствената стока били хора, каза той, тълпи изпосталели стигийци. Мълвата говори, че били собственост на Хорасп. Предполагам, че са станали строители и балсаматори.
Конан изсумтя.
— Или тези, от които се крием нощем в гробниците. Интересно. Трябва да питам Отсгар за това. Макар че пак ще иска да се бием, ако спомена за теб.
— Защо се тревожиш за Отсгар? — измърка Зафрити и примамливо се протегна. — Ти си два пъти по-голям мъж от него.
— Не се боя от него. Все пак ще си тръгна, преди да се е върнал. — Конан седна и започна да се облича. — В това начинание животът ни зависи от доброто разбирателство. След време ще си разчистя сметките с Отсгар.
Сигурно така е мислил и ванирецът, защото, въпреки че Зафрити не пропусна да го подразни със срещата си с Конан, не последва бой.
През тази и следващите нощи бандата продължиха проучването на гробниците. През останалото време обобщаваха наученото и усъвършенстваха плана си.