Варваринът тръгна към нея.
— Конан, това е позор! — Нитокар отпусна ръце. — Бъди мой съюзник. Още първия път, когато те видях, разбрах, че не си обикновен човек. С мен ще изпиташ нови усещания. Не виждаш ли, че можеш да стигнеш по-далеч от другите, отвъд болката и екстаза! — Тя вдигна ръце и ги протегна подканващо към него. — Ще се научим заедно. — Очите й напрегнато се взираха в лицето му, докато той се приближаваше. — Но не, виждам, че ти си решен на жестоката си постъпка. Сега сигурно искаш да ме заколиш, както направи с роба ми. — Тя чакаше с отворени влажни устни.
— Направи го, Конан, моля те! Не й позволявай да те измами! — извика измъчено Африт, застанала точно зад царицата, и дръпна веригите си.
Конан вдигна сабята над главата си.
— Не! — изписка царицата.
Със свистене сабята му се стовари зад Нитокар и острието й разсече златните вериги там, където те влизаха в каменния ковчег. Чу се глухо издрънчаване и оковите паднаха долу.
— Казах ти, Африт. Аз не съм убиец. По-добре се научи сама да си вършиш черната работа.
С див крясък освободената принцеса се хвърли върху мащехата си, заби в кожата й острите си нокти и я заудря с тежките вериги. Царицата не използва камшика си, тя викаше и се бореше, безсилна срещу по-дребната девойка. В един момент кракът й се изкълчи и тя падна на пода. Африт се възползва от предимството си, хвана я за косата и я повлече по пода с ритници.
— Колкото и да обичам женския бой, принцесо, нямаме време. По-добре свършвай бързо. Ти и капитанът ти можете да дойдете с мен. — Конан посегна към колана си, издърпа една права кама с месингова дръжка и я хвърли на Африт. Когато летеше във въздуха, камата някак странно проблесна.
Принцесата пусна черните кичури на Нитокар, за да хване оръжието с две ръце. Но нададе вик и го изпусна, гледайки дланите си, които бяха почервенели като от изгаряне. Ножът падна на пода и странно се измени. Конан видя изумен как той се стопи и се превърна в димяща локва с форма на кама.
— Моите извинения — разнесе се познат кънтящ глас зад гърба му, с лек акцент. — Не обичам да използвам стари магьоснически номера, но понякога вършат работа, дори и само за привличане на вниманието.
Конан проследи погледите на двете жени и замръзна. В стаята влезе Хорасп, облечен с бяла роба, следван от пазителя си Нефрен.
Шестнадесета глава
Създанията на мрака
Пророкът доволно се усмихна на Конан, а високият му придружител погледна злобно през рамото му. Хорасп изглеждаше по-безцеремонен и лукав от всякога, а Нефрен си беше същия — тъмното му лице бе вкаменено, в очите му се четеше някакъв странен страх или удивление.
Конан чакаше напрегнат, готов за бой, с извадена сабя. Зад него Африт и Нитокар спряха да се боричкат. За секунда лицата им измениха израженията си. Само съсипаният Арамас, свит в ъгъла си, не реагира видимо на промяната в съдбата си.
— Какво, северняко, защо си така унил? Да не би да се тревожиш за съдбата на алчните си приятелчета отвън? — Изражението на Хорасп бе толкова благо, че кръглото му розово лице почти сияеше. — Те не ни видяха, защото аз имам начин да мина незабелязан край най-бдителните стражи. И аз, на свой ред, не ги обезпокоих. Те ще разберат съдбата си скоро, когато се опитат да излязат от тези катакомби.
— Но, царице Нитокар, мила приятелко, излиза, че съм дошъл точно навреме, за да предотвратя поредната смяна на владетели. — Пророкът поклати глава с лек укор. — Както винаги, вие действате прекалено рисковано и необмислено.
Зачервената царица с грозно раздърпана коса се изправи.
— Това, което виждате, съветнико, е само вечното усилие на майката да укроти неблагодарните си деца. Но с ваша помощ скоро ще приключа с това. — Тя посегна към китката на Африт и момичето се отдръпна, проклинайки я.
— Не, не, царице, оставете отмъщението! Аз ще се справя с проблема — противопостави й се Хорасп. — Подкрепям управлението ви, защото сте ми необходима да движите делата на Абдарах, така както се разбрахме. Но очаквам от вас да запазите поне привидно царското си достойнство. — В любезния му глас се промъкна твърда нотка. — Вървете. Идете при робите и жреците си в централния коридор, където съм им казал да чакат. Пътят е чист. И си оправете косата, ако обичате.
Пророкът се усмихна притворно. Нитокар тръгна с изненадващо покорство — подчинена на сила и жестокост, по-големи от нейната. Конан препречи пътя й.