— Защо да я оставя да си тръгне? — попита той Хорасп. — Защо просто да не съсека и трима ви и да си отида?
Пророкът небрежно сви рамене.
— Явно искаш да видиш как действа малката ми магия. Нищо не можеш да направиш, когато съм срещу теб.
Конан замълча, защото не искаше да види как сабята му се превръща в димяща локва. Нитокар продължи и той повече не се опита да я задържи. Тя спря почтително пред Хорасп.
— Да изпратя ли стражите обратно?
— Не — поклати глава пророкът. — Предпочитам да не разберат за това варварско нападение. Изведете останалите от гробницата и започнете церемонията по затварянето на вратата. След като се справя с този малък проблем — той махна към Конан и принцесата, — ще запечатам завинаги Царската зала и ще напусна гробницата с помощта на магията.
Лицето му изведнъж отново доби благ вид и Хорасп хвана ръката на царицата.
— Вървете, вашите поданици ви очакват. Те са неспокойни.
Ннтокар кимна смирено и се наведе, за да целуне ръката на пророка. След като хвърли последен зъл поглед към Конан и Африт, тя мина между магьосника и пазача му и излезе от стаята.
Хорасп обърна лъчезарната си усмивка към останалите.
— Нитокар не е най-надеждният ми помощник. Но ако всичко е наред, градът няма да е за дълго в нейните неподходящи ръце.
Конан го гледаше враждебно.
— Ти сигурно имаш по-големи планове, магьоснико? — Единствената му цел бе да го забави, защото не беше готов да го нападне.
— Да, наистина имам най-смелите планове. Защо, когато човек има амбиции, трябва да ограничава властта си?
Принцесата се бе промъкнала зад Конан, за да прикрие голотата си от злорадите погледи на пророка и придружителя му. Кимериецът откопча наметката си и й я подаде.
— Винаги трябва да се спазват някакви граници — каза той на Хорасп. — Това би трябвало да го знае всеки истински пророк.
Съветникът им се усмихна още по-мило и ги награди с погледа на гладна котка, зърнала гнездо с гугутки.
— Виждам единствено славната си победа, за която вие двамата можете само да ми помогнете. Затова ви и примамих тук.
Той закрачи в стаята съзаклятнически, без да обръща внимание на богатствата.
— В края на краищата, северняко, как иначе щях да оставя теб и твоите крадци на свобода! А и нямаше по-сигурна примамка за теб от царското съкровище и от една страдаща принцеса.
Нефрен препречваше входа с високата си слаба фигура.
— Днешното време ни предоставя големи възможности, стига човек да е достатъчно предприемчив, за да ги открие и използва. — Хорасп говореше бързо и приятелски. — Тази част на света — плодородната долина на Стикс, е изключително богата. Особено в Абдарах има големи гробници. Ти разбра това и се опита да се възползваш, като ограбиш тези гробници. Това ти прави чест, Конан от Кимерия. — Хорасп кимна подигравателно. — Но с твоето примитивно мислене ти пренебрегна истинската възможност. В древна страна като Стигия, откъдето идвам, мъртвите са много повече от живите. — Той ги погледна сериозно и замислено. — Същото се отнася и за Абдарах, и за други места, където са навлезли стигийските вярвания. За повече от местата това няма значение, разбира се, защото мъртвите са изчезнали. Плътта им е нахранила чакалите, костите им са разпръснати от четирите вятъра. Но в южните земи, както знаеш, се съхраняват грижливо с всички богатства за бъдещата слава на расата. — Хорасп се усмихна добронамерено. — Наистина е невероятно как се запазват мъртвите в този горещ, сух климат. Виждал съм изровени мумии на стотици години с все още заоблени лица, непокътната плът и свежа кожа. Такива древни реликви могат да бъдат почти напълно съживени, ако се мажат с подходящи масла и балсами. Най-големият им враг е слънцето, което ги изсушава и разваля. Слънцето е източникът на всяка разруха. Сигурно си забелязал, че ненавиждам лъчите му и избягвам да излизам през деня. Затова и кожата ми е така бледа. — Хорасп протегна розовите си ръце. — Но, разбира се, денят е нещо временно, не така трайно като нощта. Защото нощта е съществувала още преди да има ден! — Той поклати озадачено глава. — Винаги съм се чудил защо хората предпочитат деня. Няма причина обичайните им занимания да не се вършат и през нощта. В такъв случай денят просто става излишен. Вече знаеш същността на плана ми — да възкреся нощта и да възстановя превъзходството й над деня. Но сигурно не разбираш как… — Хорасп се приближи към стената и я удари три пъти с ръка. — Денят представлява живота, нали така? А нощта е смъртта. — Той отстъпи от изписаната стена към ъгъла на стаята, за да виждат слушателите му по-добре. — Затова и Империята на Нощта няма да принадлежи на живите!