— Когато Джина е била на възраст, когато едва е можела да ходи — каза бавно кимериецът — Тарамис е била може би шестнайсетгодишна. Точно на възраст, когато е могла да обсеби титлите и именията на брат си.
— Може би това наистина е само сън.
— Може би — каза Конан. — Може би.
Амон-Рама се втренчи в алените глъбини на сърцето на Ариман, мръщейки се при гледката на спящите хора. Никой не беше буден на далечната страна на приспаното от нощта езеро. Последен се унесе в дрямка жълтокосият магьосник. Той се бе взирал в небето, опитвайки се — това докара моментна подигравателна усмивка върху стигийското лице с нос като клюн на сокол — опитвайки се да се докосне до силите, затворени в кратера. Магьосникът беше заспал много по-късно — след като другите дишаха дълбоко и спокойно под одеялата. Но сега дори и той спеше. На сутринта те ще дойдат и…
Навъсеното му лице стана зловещо. На сутринта. Дълго беше чакал той и сега оставаха само часове, въпреки това изгаряше от нетърпение. Не можеше да има никакви изненади в последния момент. Тогава защо се чувстваше така, сякаш по гърба му лазеха мравки?
Той отклони вниманието си от Сърцето и блясъкът в кристала намаля, оставайки си просто скъпоценен камък, по-ален от рубин. Магьосникът нямаше да прекара нощта така. Това трябваше да има край.
Амон-Рама бързо излезе от залата с огледалата, мина през кристалните зали, чийто най-незначителен златен орнамент би доставил върховна радост на царе и отиде в най-високата блестяща кула на двореца. Оттам той погледна към далечния бряг, сякаш с просто око можеше да проникне през неестествено светлата нощ, после извади от яркочервената си мантия парче черен тебешир, направен от изгорените кости на убити мъже и дъха на девици.
С решителен замах той начерта пентаграма5, оставяйки една страна незатворена, така че да може безопасно да влезе във фигурата. Във всеки връх на звездата той изрисува два символа, един еднакъв — като звезда, и един различен от пентаграма за различните върхове. Еднаквите символи щяха да обединят защитните си сили, за да опазят мощта на пентаграмата. Останалите щяха да служат за призоваване. Придържайки мантията си, да не изтрие някоя част от фигурата — това може да предизвика нещастие! — той влезе в нея и завърши последната част от дяволската диаграма.
Най-напред бавно, а след това с все по-голяма сила, той започна да напява, докато думите му започнаха да се звучат като вой в нощта. Магьосникът обаче не чуваше нищо от това, което говореше. Тези думи не бяха предназначени за хора. Неговите уши не можеха да ги чуят. Той се научи да ги произнася след дълги години мъчителни упражнения. На това място, където връзките бяха разкъсани, Амон-Рама призоваваше духовете на изменението и унищожението.
Полека бледнината на нощта се съсредоточи около него, сгъстявайки се, въртейки се, обгръщайки го, скривайки го като във вихрушка от дим. И този дим нарасна, оформи се и очертанията му се промениха. Появиха се криле, дълги колкото четири човешки бо̀я. Огромни нокти на граблива птица се вкопчиха в твърдия като стомана кристал на върха на кулата. В начертаната магическа фигура стоеше гигантска птица, орел с остър клюн, създаден от пушек, който се въртеше и кълбеше вътре в нея.
Огромните криле се размахаха — не се чу никакъв звук, сякаш не докосваха въздуха на този свят — и чудовищното тяло се издигна в нощта. Въздухообразното същество бързо отлетя и отиде над черния песъчлив бряг, където започна бавно да кръжи. Безплътните крила се прибраха и птицеобразното тяло се стрелна надолу.
То се спусна точно, върху стройното тяло на момичето. Огромните криле се разтвориха, за да спрат падането; никакво раздвижване на въздуха не размърда одеялата на черната жена и на човека с белязаното лице, които спяха от двете страни на девойката. Пръстите с остри нокти хванаха здраво тялото, но тя не се събуди, не направи нищо, с което да покаже, дълбокият й, нормален сън бе нарушен.
Безплътното същество се издигна нагоре, после крилете се разпериха и сякаш покриха цялото небе. То се понесе над черното езеро към блестящата островръха кула. Когато започна да се спуска към стъкловидния палат, формата на птицата отново се промени в стълб от пушек, в колона, която опря в пентаграмата, после се превърна във вихрушка, завъртя се, разсея се, за да разкрие как Амон-Рама носи в ръце Джина.
Той внимателно изтри с крак част от диаграмата и излезе от нея. Останалата част щеше да изтрие по-късно. Сега имаше по-важна работа. Безжизнените очи на магьосника леко се усмихнаха към красивото лице, когато момичето се обърна към него в непробудния си сън. Много по-важна работа.
5
Петоъгълник, по страните на който са построени равнобедрени триъгълници (гр.). — Б.пр.
Всъщност, пентаграмата е обикновена петолъчна звезда, но, дето се казва, това да му беше кусурът на този така характерен за 90-те години превод… — Бел. Wizard