Конан пое дълбоко дъх и продължи:
— Има следи…
— Имам си следотърсачи, варварино. Нямам нужда от теб. А и за тебе е по-добре, ако изостанеш. Напусни ни, варварино, докато все още имаш тази възможност! — Арванеус пришпори коня си, копитата му пръснаха камъни и пепел и той препусна подир бързо отдалечаващата се дружина.
Силно изпукване стресна Конан, а волският рог се натроши в ръката му.
— Дано те погълнат деветте ада на Зандру! — промърмори той.
Захвърли счупените останки и коленичи, за да разгледа откритата следа. Вдлъбнатината върху каменистата почва приличаше на предната част от животинска лапа. Зачуди се от какво животно е. Ясно личаха отпечатъците на два пръста с дълги нокти, а зад тях се очертаваше овалност — може би следа от останалата част на стъпалото. Той сложи показалеца си до отпечатъка от единия нокът. Беше два пъти по-дълъг от пръста му.
Конан не беше чувал за животно с такива големи нокти. Беше сигурен, че Джондра не е тръгнала на лов за такъв звяр. Реши, че не трябва да ѝ казва нищо. Доколкото вече я познаваше, тя нямаше да се спре пред опасностите, а напротив — щеше да се втурне да търси непознатото същество. Нямаше да ѝ каже, но трябваше да е нащрек. Конан се метна на седлото и препусна подир ловната дружина.
Настигна ги по-бързо, отколкото очакваше. Колоната беше спряла. Мъжете държеха главите на конете, за да не цвилят, а воловарите — халките на носовете на воловете, за да не мучат. Когато Конан мина покрай каруцата на Тамира, тя спря да изтупва прахта от късата си бяла туника и се намръщи. Пред тях се чуваше слабо равномерно биене на барабани.
Отпред Джондра и ловците лежаха по корем на билото на хълма. Конан слезе от коня си в подножието на склона, изкачи се при тях и залегна, преди главата му да се покаже над хълма. Тук биенето на барабаните се чуваше по-силно.
— Махай се, варварино! — озъби се Арванеус. — Нямаме нужда от теб.
— Млъкни, Арванеус! — заповяда тихо, но много остро Джондра.
Конан не им обърна внимание. На разстояние около хиляда и петстотин метра от тях той видя друга колона от хора, която се движеше в стегнати редици, без да се прикрива. Заморийска войска. Сто конника с островърхи шлемове яздеха в четири редици след боен стяг с леопардова глава. Зад тях пристъпваха двайсет барабанчици и отмерваха маршов такт. Следваха ги… Кимериецът набързо пресметна броя на копията — поне пет хиляди заморийски пехотинци удряха крак с отмерена стъпка.
Конан обърна глава към Джондра. Тя се изчерви под пронизващия му поглед.
— Защо се криете от войската? — попита той.
Без да отговори на въпроса му, Джондра кратко обяви:
— Тук ще лагеруваме. Намери място, Арванеус! — после тръгна по склона към останалите и ловците я последваха.
Конан намръщен ги изгледа, после се обърна и остана да наблюдава войската, докато и последните пешаци се скриха зад хълмовете на север.
Когато най-после напусна хълма, лагерът беше готов. В долчинката между два хълма бяха вдигнати множество островърхи палатки. В центъра се аленееше голямата палатка на Джондра. Воловете бяха спънати, а конете бяха вързани за забити в редица колове зад каруците. Конан забеляза, че не бяха запалени огньове — готвачите раздаваха за вечеря изсушено месо и плодове.
— Ето те и теб, варварино — изръмжа Арванеус. — Виждам, че си изчакал работата да се свърши, преди да се върнеш.
— Защо Джондра избягва среща с войската? — попита Конан.
Мъжът с ястребовото лице изплю полусдъвкано парче месо.
— Лейди Джондра — озъби се той. — Отнасяй се с уважение към нея, варварино, или аз… — ръката му стисна дръжката на сабята.
На лицето на Конан бавно се появи усмивка, която не достигна до очите му, станали изведнъж стоманени. Някои хора, ако бяха живи, биха могли да кажат на Арванеус какво означава тази усмивка.
— Давай, ловецо? Ако се имаш за мъж, хайде, защо не направиш онова, което имаш наум — в един миг оръжието на черноокия мъж излезе от ножницата. В същия миг блесна и мечът на Конан, макар че неговата ръка не стискаше дръжката.
Арванеус премигна от изумление пред светкавичната реакция на едрия кимериец.
— Знаеш ли кой съм аз, варварино? — но в гласа му се почувства несигурност, а лицето му се сгърчи. — Ти ме нарече ловец, но аз съм син на лорд Анданезос и ако онази, която ме е родила, беше негова законна съпруга, щях да съм заморийски лорд. Във вените ми тече благородна кръв, варварино, кръв, която е достойна за самата лейди Джондра, докато твоята е…