— Арванеус! — гласът на Джондра изплющя като камшик над притихналия лагер. С пребледняло лице тя се приближи до двамата мъже. Арванеус я гледаше с изтерзано изражение. Разтревожените ѝ сиви очи се стрелнаха към Конан, после се отвърнаха встрани. — Прекаляваш, Арванеус — сряза го тя раздразнено. — Приберете сабите! — тя отново стрелна очи към Конан. — И двамата!
Арванеус не успя да скрие завладелите го страсти и върху лицето му едновременно се изписаха гняв и срам, желание и разочарование. Със силен вик той втъкна сабята си в ножницата, сякаш я забиваше в гърдите на високия кимериец.
Конан го изчака с меч в ръка да прибере оръжието, после мрачно каза:
— Очаквам да науча защо се криете от собствената си войска.
Джондра го погледна притеснена, но Арванеус бързо заговори:
— Милейди, този човек не ни трябва. Не е ловец, не е стрелец, не е копиеносец. Той не ви служи така, както… служа аз.
С гърлен смях Конан поклати покритата си с черна грива глава.
— Вярно е, че служа само на себе си, но аз съм толкова добър ловец, колкото си и ти, замориецо. А за неумението да си служа с копие, искаш ли да се състезаваме? За пари? — Конан трябваше да докаже, че го превъзхожда в нещо, иначе трябваше да се състезава с него през цялото време, докато е с ловната дружина. Предвидливо пропусна да включи стрелбата с лък, защото цялото му умение едва надхвърляше начина как да го държи.
— Приемам! — извика ловецът. — Приемам! Донесете мишени! Бързо! Ще покажа на този малоумен варварин как се мята копие!
Джондра отвори уста, сякаш да каже нещо, но при вида на суматохата, която думите на Арванеус предизвикаха, замълча. Възбудени мъже бързаха да разчистят място за хвърляне, други се втурнаха към каруците за мишената. Обемистият вързоп от гъсто навита слама беше доста тежък за пренасяне, но в него върховете на копията и на стрелите не се чупеха както в другите мишени — дървета или предмети върху планинския склон.
Мъж с бръсната глава и дълъг нос скочи върху една обърната бъчонка.
— Приемам облози! Залагам едно срещу двайсет за Арванеус. Двайсет срещу едно за варварина. Печалбата ви е сигурна! — няколко души отидоха при него, но изглежда повечето смятаха изхода от състезанието за предрешен.
Сред насъбралите се зяпачи Конан забеляза и Тамира. После тя се отдалечи и мина покрай него.
— Покажи на какво си способен и аз ще спечеля една сребърна монета… — Тамира почака, докато гърдите му се издуха от гордост и завърши със смях — … тъй като ще заложа на другия.
— С удоволствие ще ти помогна да изгубиш медните си монети — отговори сухо Конан.
— Престани да флиртуваш, Лиана — извика строго Джондра. — Върви да си гледащ работата!
Тамира направи гримаса, която високата жена не видя. Конан се усмихна.
— Ще хвърляш ли, варварино? — подигравателно попита Арванеус. Високият ловец държеше копието в ръката си. Беше се съблякъл до кръста, излагайки на показ яките си мускули. — Или предпочиташ да останеш при прислужницата?
— По-приятно ми е да гледам нейното лице, отколкото твоето — отвърна Конан.
Лицето на Арванеус помръкна, щом чу смеха, с който бяха посрещнати думите на кимериеца. С върха на копието си замориецът издълба върху земята една линия.
— Ако пристъпиш тази линия дори с част от стъпалото си, губиш състезанието независимо колко добре си хвърлил копието. Това обаче си е твой проблем.
Конан свали туниката си, взе копието, което един от ловците му подаде, и застана пред линията. Погледна към поставената на трийсет крачки мишена.
— Разстоянието не изглежда голямо.
— Виж обаче мишената, варварино — мургавият ловец, посочи с ръка и се усмихна. Един слаб и висок като върлина копиеносец тъкмо окачваше върху сламения вързоп голямо колкото мъжка длан кръгло парче черен плат.
От изненада очите на Конан се разшириха. Той ахна, а Арванеус се ухили до уши.
— За да бъде справедливо — заяви високо той, — ще заложа по-голяма сума. Сто срещу едно — зяпачите също ахнаха и започнаха оживено да шушукат. Събра се целият лагер. — Ти отвори дума за пари, варварино. Освен ако сега доброволно признаеш, че съм по-добър от теб.
— Облогът изглежда справедлив — съгласи се Конан, — като се има предвид твоята репутация — думите му бяха посрещнати с буен смях от тълпата. Конан пресметна съдържанието на кесията си. — Залагам срещу твоите пет сребърни монети — смехът секна. Малцина бяха тези, които се съмняваха в победата на Арванеус, но всички бяха поразени от размера на евентуалната загуба. Той единствен остана невъзмутим.