— Прието — беше единственото, което се отрони от устата му. Отдръпна се от линията, засили се с два скока напред и заметна. Копието удари в центъра на черния кръг И се заби дълбоко в плътната слама. Ловците нададоха одобрителни възгласи, а някои дори избързаха да събират облозите. — Спечелих! — заяви Арванеус и се засмя подигравателно.
Без да отстъпи от линията Конан вдигна копието. Дръжката му беше дебела колкото два мъжки палеца с желязно, дълго една педя острие на върха. Рязко се наклони с цяло тяло назад, после мощно се изметна напред. Копието излетя и с удар, който разтърси тежкия вързоп, върхът му се заби на един пръст от копието на ловеца.
— Може би… ако беше малко по-нататък… — промърмори Конан, сякаш размишляваше на глас. Арванеус скръцна със зъби.
В лагера настъпи тишина. Най-после мъжът върху бъчонката извика:
— По равно! Залагам по равно за Арванеус и за… Как се казва другият? Конан?… И за Конан. По равно!
— Млъкни, Теладис! — изкрещя Арванеус, но хората се струпаха около мъжа и започнаха да залагат. Тогава ловецът гневно посочи мишената.
— Назад! Преместете я назад!
Двама души издърпаха вързопа слама още десет крачки назад, после бързо се върнаха.
С обърнато, към Конан лице, Арванеус отново застана зад линията. Засили се и хвърли. Копието му отново удари мишената. Веднага след него Конан отстъпи една крачка и пак хвърли с едно единствено движение. Копието му отново се заби до това на Арванеус, този път още по-близко. Между ловците се чуха възгласи на изненада. Кимериецът се смая, като видя Джондра да се усмихва, но направо се изуми, когато видя да се усмихва и Тамира.
Лицето на Арванеус беше изкривено от ярост.
— По-назад! — изрева той, когато отново им върнаха копията. — По-назад! Още по-назад!
Когато целта беше поставена на шейсет крачки, настана тишина. Конан призна пред себе си, че разстоянието отговаря на големината на мишената. Може би дори беше малко по-голямо.
Мърморейки под нос, ловецът се приготви, после хвърли копието си и изсумтя. То удари силно в мишената.
— Пропусна! — извика Теладис. — Докосна плата, но пропусна. Едно към пет за Конан!
С опъната назад ръка Конан се втурна към линията. За трети път копието му проряза тъмна линия в плата. Прогърмя мощен вик, мъжете заудряха с копия по земята от възхищение.
Теладис скочи от бурето и весело се запровира през тълпата да поздрави Конан.
— Скъпо ми излезе, но си заслужаваше да видя как го стори — разтърси ръката му той.
Разярен, Арванеус изрева:
— Не! — спусна се напред, като разблъскваше хората пред себе си, отиде до мишената и започна сам да избутва тежкия сноп още по-назад. — Уцелѝ я сега, варварско куче! — извика той, продължавайки да се бори с тежката маса. — Дано Ерлик те прибере заедно с проклетите ти подли номера! Уцелѝ я сега!
— Ай, та тя е на сто крачки — възкликна Теладис и поклати глава. — Никой човек не би могъл… — той млъкна стъписан, когато видя, че Конан взима копието на стоящия наблизо ловец. С бързината на антилопи, усетили приближаването на лъв, хората освободиха пространството между кимериеца и мишената.
— Уцелѝ я сега, варварино! Опитай! — изкрещя отново Арванеус.
Конан, който досега беше вдигнал копието колкото да прецени тежестта му, внезапно се раздвижи. Силните му крака го понесоха напред, ръката му се изтегли назад и копието полетя високо във въздуха. Мъжът с ястребовото лице гледаше зяпнал как копието се насочва към него, после изпищя и се хвърли настрана. Когато копието се заби в сламата до другите две, от вързопа се вдигна прах.
Теладис не повярва на очите си и се затича към мишената. После вдигна високо ръце.
— О, богове! Уцелил е плата! Вие, които се наричате копиеносци, поздравете вашия господар! Той уцели плата от сто крачки!
Ловците се струпаха около Конан, изразяваха възхищението си от неговото постижение, опитваха се да стиснат ръката му.
Изведнъж виковете стихнаха. Появи се Джондра. Ловците се отдръпнаха встрани и ѝ сториха път. Изчакваха да чуят какво ще каже. За момент тя застана странно нерешителна. После, извърнала леко глава, Джондра заговори на Конан, но очите ѝ не гледаха в него.
— Ти ми зададе въпрос, кимериецо, но аз не ти отговорих. Не ти казах и причината за онова, което върша, но ти спаси живота ми и си служиш превъзходно с копието, така че ще ти кажа. Но насаме. Ела!
Гордо изправена, без да поглежда встрани, тя се обърна и тръгна към алената палатка.
Конан бавно я последва. Когато влезе в палатката, Джондра стоеше с гръб към входа, а пръстите премятаха връзките на кожения ѝ елек. Красиви иранистански килими с наредени по тях копринени възглавници покриваха пода, златни лампи стояха на ниски месингови маси.