Подир всяка дума тя все повече настръхваше в ръцете му. Накрая го отблъсна от себе си и злобно го загледа.
— Много отдавна — рече тя — не съм се извинявала на мъж и никога преди теб не съм… допускала мъж до леглото си. И сега, когато те допуснах, очаквах всичко друго, но не и да ми даваш съвети.
— Това е нещо, което трябва да обсъдим — беше му трудно да не обръща внимание на закръглените ѝ гърди, на тънкия ѝ кръст, който се разширяваше в пищни бедра и дълги крака, но си наложи да говори, сякаш беше увита в дебела кожа. — Планинците са се надигнали. Те могат да не забележат мравки, но не и хора. И ако искате да намерите звяра, който си тръгнала да убиеш, не забравяйте, че той също убива и дори с огън. Даваш ли си сметка колко мъже могат да бъдат изпечени живи, за да окачиш още един трофей на стената си?
— Предание — присмя се тя. — Щом планинците не могат да ме надвият, мислиш ли, че ще се изплаша от един мит?
— Елдран… — започна той, вече изчерпил търпението си, но нейният писък го прекъсна.
— Не! Не искам да слушам за онзи… онзи бритунианец — тежко задъхана, Джондра се мъчеше да се овладее. Най-накрая продължи с обичайната си властна гордост. — Не съм те извикала да спорим. Ти ще идваш в леглото ми и ще говорим само за онова, което вършим! Ако ли не, можеш да си вървиш!
Конан едва се удържа да не избухне, но успя да ѝ отговори подигравателно.
— Както милейди желае — обърна се и я остави сама в палатката.
Гневните крясъци на Джондра го последваха навън в отминаващата нощ и проехтяха над лагера.
— Конан! Върни се, Конан! Дано Митра те порази! Ти не можеш да ме оставиш така! Заповядвам ти да се върнеш! Дано Ерлик те прокълне завинаги!
Никой в лагера не вдигна глава, но от съсредоточения вид, с който вършеха работата си, беше ясно, че не са глухи. Онези, които ровеха с копия горящите вързопи в каруците, изведнъж удвоиха усилията си да спасят онова, което още не беше унищожено от огъня. Новата смяна стражи още по-напрегнато се завзираха в бледнеещите сенки, сякаш във всяка се криеше планинец.
Тамира поднасяше мях с вода до устата на ранените, наредени върху одеяла в средата на лагера. Когато мина покрай нея, тя вдигна глава и го погледна дяволито.
— Значи довечера ще спиш самичък, кимериецо — подхвърли момичето подигравателно. — Колко жалко.
Конан не я погледна, но се намръщи.
Една от каруците догаряше и наоколо бяха разхвърляни горящи вързопи. Дебелият готвач подскачаше между мъжете, размахваше над главата си оловна табла и високо се оплакваше, че използват съдовете му да ринат пръст върху огньовете. Конан взе таблата от ръцете му и се наведе до Теладис да копае в каменливата почва.
Ловецът с бръснатата глава го погледна накриво, после каза внимателно:
— Малко мъже могат да я зарежат без причина.
Вместо да отговори на въпроса, който се четеше в очите му, Конан изръмжа:
— Не бях далеч от мисълта да я завържа за коня ѝ, та да можете да я върнете в Шадизар.
— И сигурно щеше да го направиш, стига да си вярваше, че можеш — промърмори Теладис и изсипа едно гърне с пръст и дребни камъчета върху горящия вързоп — или, че ние ще ти позволим. Лейди Джондра решава къде да отиде и ние я следваме.
— Дори в Кезанкианските планини? — подхвърли Конан скептично. — Когато племената готвят нещо? Войската не случайно отиде на север.
— Служа на рода Перашанид още от дете — отвърна бавно другият мъж, — преди мен им е служил моят баща, а преди това неговият. Сега лейди Джондра представлява рода, защото е последната. Не мога да я напусна. Но ти би могъл, предполагам. А може би дори трябва да я напуснеш.
— И защо трябва да го сторя? — попита сухо Конан.
— Не всички копия, хвърлени по теб — отговори загрижено Теладис, — са от онези, които смяташ за врагове, северянино. Пази си гърба, ако останеш с нас.
Конан престана да гребе пръст. Значи копието, което долетя откъм гърба му, не е било хвърлено от ръка на планинец. Арванеус, няма никакво съмнение. А може и от някой друг, който отдавна служи на Перашанидите, на когото не харесва последната дъщеря на рода да допуска в леглото си един воин без земя. Само това му липсваше. Враг зад гърба му — най-малко един — и планинци наоколо. Утре, реши той, ще направи последен опит да убеди Джондра да се върне. Също и Тамира. В Шадизар има достатъчно скъпоценности, който може да открадне. И ако те не се съгласят, ще ги зареже и ще се върне сам. Конан разярено загреба пръст с таблата и я хвърли върху пламъците. Ще се върне! Ерлик да го порази, ако не се върне.