— Това не е важно — изръмжа Конан, — ами е време да се връщаме, Тамира. Утре групата ще бъде в планините.
— Това ли каза на Джондра, та е бясна днес? — лицето ѝ се вкамени. — Казал си ѝ да се връща?
— Глупаво момиче, искаш ли да чуеш какво ще ти кажа? Един ловен трофей не си заслужава риска да умрем от ръцете на планинците, както не заслужават и онези скъпоценности.
— И какво мисли Джондра? — попита тя подозрително. — Не иска ли да се върне?
— Ако не мога да я убедя, ще се върна без нея. Ти ще дойдеш ли?
Тамира захапа пълната си долна устна и го погледна през дългите си мигли. Накрая кимна.
— Ще се върна. Това обаче трябва да стане през нощта, докато Джондра спи. Ако усети, няма да ме пусне. Какво ще прави без прислужничка, по която да крещи? Но какво ще стане с твоя интерес към рубините, кимериецо?
— Вече не се интересувам от тях — отговори той.
— Вече не се интересуваш… — започна Тамира, после спря и недоверчиво поклати глава. — За толкова голяма глупачка ли ме смяташ, та да ти повярвам, кимериецо? Или пък ти самият си глупак? Аз обаче не забравям, че мъжете действат като мъже.
— Какво ще рече това? — попита Конан.
— Че те пусна в леглото си и сега не искаш да я обереш. И ти твърдиш, че си крадец?
— Това не е твоя работа — отвърна той с повече търпение, отколкото изпитваше. — Както не са твоя работа и рубините. Запомни ли, че тази вечер тръгваш с мен?
— Запомних — отговори тя бавно. Когато големите ѝ кафяви очи го погледнаха, за момент помисли, че иска да му каже още нещо.
— Лиана! — изплющя като камшик гласът на Джондра. — Къде ми е виното?
— Къде ѝ е виното? — промърмори Тамира подигравателно, но заобиколи Теладис, който мъкнеше един тежък, обкован с бронз сандък и затича към палатката.
— Може би не трябваше да я ядосваш, кимериецо — каза тежко задъханият мъж с бръсната глава. — Може би трябва да ѝ се извиниш.
Мъжът, който държеше другия край на сандъка, кимна загрижено в знак на съгласие.
— Всемогъщи Кром! — изръмжа Конан. — Нима всички в този лагер са загрижени дали аз… — думите му заглъхнаха, когато видя един от стражите да препуска нагоре по хълма. Машинално извади меча си от ножницата и се запъти към мястото, където мъжът беше слязъл от коня и стоеше пред Джондра. Ловците изоставиха работата си и се струпаха около тях.
— Войници, милейди — докладва часовоят, дишайки тежко. — Конна войска. Двеста, може би триста конника идват насам.
Джондра удари с юмрук по закръгленото си бедро. Червеникаво-оранжевата ѝ копринена туника и бричът бяха прашни и с петна от пот от работата през деня.
— Дано Ерлик ги порази! — изруга тя разгневено, после пое дълбоко дъх. Едрите ѝ гърди се размърдаха под опънатата коприна на туниката ѝ. — Много добре. Ако дойдат, ще приема техния началник. Арванеус! Погрижи се всички превързани да се приберат. Ако войниците пристигнат, преди да съм се върнала, бъди любезен с тях, но не им казвай нищо. Нищо, разбра ли ме! Лиана! Придружи ме, момиче! — още докато изстрелваше една след друга заповедите, тя премина през струпалите се ловци, без да чака да се отместят.
Мъжът с ястребово лице започна да издава нареждания, бързайки да подготви лагера за посетители. Пренасянето на ранените в палатките беше най-малката му грижа, защото повечето можеха да ходят без чужда помощ, но от усърдието на Джондра целият лагер беше осеян с бали и вързопи, готварски съдове и копия, останки от изгорели палатки, сякаш беше преминала вихрушка.
Без да обръща внимание на суетнята зад себе си, Конан приклекна в края на лагера и насочи поглед натам, откъдето беше дошъл стражът. Ръката му неведнъж посягаше към износената дръжка на старинния му меч. Той не се съмняваше, че ловецът беше видял заморийски войници, а не планинци, но за него това беше без значение. Отношенията му с войската рядко биваха добри.
Звънтене на подковани копита оповести приближаването на войниците, още преди да се покаже колоната. В редици по четирима с блестящи на слънцето добре подравнени върхове на копията, те вървяха по малките долчинки между хълмовете. Отпред според обичая на заморийските генерали носеха зелено знаме, обримчено със злато и избродиран списък на победните битки. Конан презрително изпуфтя при вида на бойния стяг. От мястото си не можеше да разчете кои са битките, но можеше да види колко са. Върху знамето очевидно бяха описани освен истинските битки на заморийската войска и много погранични схватки и разпри с разбойници.