В подножието на хълма войниците спряха. Две колони се обърнаха към лагера, други две обърнаха конете си в обратна посока. Знаменосецът и генералът, който можеше да се познае по кичура от конска опашка на шлема и лъскавата ризница, се заизкачваха по хълма между малкото хилави дръвчета и разпръснати туфи от високи до кръста храсти.
В отговор на нетърпеливия знак на Арванеус двама ловци изтичаха напред. Единият пое юздата на генерала, другият държа стремето му, за да слезе от коня. Беше висок мъж с тъмно, красиво лице с тънки мустаци. Той огледа бързо лагера, спря за момент очи върху Конан, вдигна вежди изненадан, изсумтя презрително и продължи с проучването. Кимериецът се запита дали някога е имал случай да използува окачената на кръста му, украсена със скъпоценни камъни сабя.
— Е — каза генералът, — къде е господарката ви?
Арванеус изтича напред, готов да сипе искрени извинения, но гласът на Джондра го сепна и той се подхлъзна.
— Ето ме, Затанидис. Какво търси най-добрият заморийски генерал толкова далеч от стените на Шадизар?
Тя пристъпи към генерала с котешка грациозност. Облеклото ѝ предизвика изненада дори сред нейните ловци. Роба от блестяща алена коприна, стегната в кръста с плътно сплетено злато и перли, подчертаваше всяка извивка на гърдите, корема и бедрата — толкова съблазнителни, че дори и евнух би ги пожелал.
Не дрехите обаче привлякоха вниманието на Конан. На главата ѝ имаше корона, украсена със сапфири и черни опали, а над веждите ѝ блестеше огромен рубин. Между пищните ѝ гърди имаше втори такъв рубин върху огърлица, украсена като короната с блестящи сини сапфири и черни като абанос опали. Кимериецът се огледа за Тамира. Младата крадла стеснително поднасяше на Затанидис поднос със златен бокал, кристално шише и навлажнени кърпи. Тя сякаш не виждаше скъпоценностите, които беше решила да открадне.
— Ти си все така красива, Джондра — подчерта генералът, избърса ръцете си и захвърли кърпите на подноса. — Но твоята хубост щеше да украсява колибата на някой планинец, ако не бях срещнал Елдран.
Джондра видимо настръхна.
— Елдран?
— Да. Бритунианец. Каза, че е ловец — той взе бокала, който Тамира напълни, като я награди с лека усмивка. — Нямаше да повярвам на разказа му за някаква заморийска благородница в това прокълнато от Митра място, ако не те беше описал — жена висока колкото повечето мъже, с поразително красиви лице и тяло, добър стрелец с лък. И сивите ти очи, естествено. Разбрах, че това не може да бъде никоя друга, освен Джондра — той вдигна бокала с виното.
— Позволил си е да ме опише така? Добър стрелец? — Джондра изсъска думите през стиснати зъби. Беше се изчервила при думите „поразително красиви“, а при споменаването на очите ѝ беше стиснала юмруци. — Надявам се, че си оковал във вериги този Елдран. И хората с него. Аз… аз имам основания да смятам, че са разбойници.
Конан се усмихна. Джондра не беше жена, която може да се спечели с ласкателства.
— За съжаление не — отговори Затанидис и върна бокала на Тамира. — Този Елдран наистина приличаше на ловец, за какъвто претендираше, и беше сам, така че го пуснах да си върви. Във всеки случай трябва да си му благодарна, че ти спаси живота, Джондра. Планинците се надигат и това място не е подходящо за твоите ловни разходки. Ще изпратя няколко от хората си с теб — да се погрижат за безопасното ти завръщане в Шадизар.
— Не съм дете, за да ми заповядват какво да правя — отвърна високомерно Джондра.
Очите на генерала се плъзнаха по тялото ѝ и той отговори бавно.
— Разбира се, че не си дете, Джондра. Не, никак не приличаш на дете. Но трябва да се върнеш.
Джондра погледна към Конан. Изведнъж изразът на лицето ѝ омекна и тя каза бавно:
— Не, не съм дете, Затанидис. Може би ще можем да обсъдим бъдещите ми планове. Насаме, в моята палатка.
По лицето на Затанидис се изписа първо изненада, а веднага след това удоволствие.
— Разбира се — съгласи се той с похотлива усмивка. — Хайде да… обсъдим твоето бъдеще.
Отчаяние и ярост се изписаха върху мургавото лице на Арванеус, като видя как двойката изчезна в червената палатка. Конан само загреба шепа камъчета ѝ започна да ги хвърля едно по едно надолу по хълма. Теладис клекна до него.
— Още една неприятност, кимериецо — каза мъжът с бръснатата глава — и ще започна да се чудя дали си достоен за нея.
— Какво общо имам аз с това? — попита студено Конан.
— Тя го покани заради теб, глупав северянино.
— Тя е свободна да избира — Конан не искаше да признае дори пред себе си, че поканата към Затанидис не му беше приятна. — Джондра не е първата жена, която избира мъж заради богатство и титли.