— Милейди — започна той с дрезгав глас, — ако заповядаш, ще взема със себе си мъже и ще се погрижа тази нощ Затанидис да не оцелее.
— Само ако заповядам — отговори Джондра с леден тон, — ти ще се промъкнеш през нощта и ще убиеш Затанидис. Конан не изчака моята заповед. Той открито ме защити от Затанидис, без да се страхува от последиците.
— Милейди, аз… аз съм готов да умра за теб. Животът ми изцяло ти принадлежи.
Джондра обърна гръб на възбудения ловец. Очите ѝ се заковаха върху широките гърди на Конан, сякаш не смееше да срещне погледа му.
— Стана ти навик да ме спасяваш, кимериецо — каза тя тихо. — Не виждам причина, поради която да продължим да спим разделени.
Арванеус скръцна със зъби.
Конан не каза нищо. Ако правилно беше преценил Затанидис, преди да изтече нощта, трябваше да напусне лагера, защото заповедите на генерала сигурно щяха да включват и смъртта на един едър северняк. Освен това беше изготвил план да тръгнат двамата с Тамира. Да откаже леглото на Джондра обаче ще е свързано с обяснения, които той не желаеше да дава.
Високата знатна жена пое дълбоко дъх.
— Не съм кръчмарска курва, с която мъжете могат да си играят, Конан. Искам отговор сега.
— Не напуснах леглото ти, защото съм пожелал да го сторя — рече той предпазливо и мислено се прокле, когато тя вирна брадичка и очите ѝ пламнаха. — Хайде да не спорим — додаде той бързо. — Ще минат дни, преди ранените да възстановят силите си. Това ще бъдат дни на почивка и развлечения.
Дни за връщане в Шадизар, помисли той, но задоволството му изчезна, когато чу презрителния ѝ смях.
— Как можеш да си толкова глупав? Затанидис ще размисли върху засегнатото си мъжко достойнство и чест, после ще убеди сам себе си, че може да избегне всякакви обвинения, които мога да отправя към него. Утре ще пристигнат много войници, Конан, несъмнено със заповед да ме оковат във вериги, ако не се съглася доброволно да се върна. Но те ще трябва да ме търсят в планините — изведнъж лицето ѝ се успокои, а гласът ѝ стана по-твърд. — Ти не си чак толкова глупав. Ти също знаеш, че войниците ще се върнат. И ще изчакаш да видиш как ще ме върнат като вързоп. Е, върви си, щом се страхуваш от планините. Тръгвай! Хич не искам да знам! — така неочаквано, както му беше обърнала гръб, Джондра отново се обърна към Арванеус. — Смятам да тръгнем при първи зори — каза тя на мъжа с ястребово лице — и да вървим бързо. Без багаж. Само онова, което може да се натовари на животните, останалото да се изхвърли. Ранените и всички мъже, за които няма коне, да се върнат с волските каруци в Шадизар. Следите им може би ще объркат Затанидис за известно време…
Докато слушаше разпорежданията ѝ, Арванеус хвърли поглед през рамо към Конан, в който освен удовлетворение той прочете и обещание за разправа. Ако остане с ловците, от този тип могат да се очакват още неприятности, напомни си Конан, но той нямаше никакво намерение да остава. Беше решил да ги напусне, беше време да се стяга за път.
Конан бавно се отдалечи, оставил зад гърба си разпорежданията на благородницата. С подчертана небрежност той отиде зад огньовете за готвене. Дебелият готвач, съсредоточен над някакво изискано ястие за трапезата на Джондра, дори не повдигна глава, когато кимериецът се шмугна между каруците с припаси. Когато излезе оттам, Конан носеше две големи кожени торби със сушено месо. Хвърли бърз поглед, за да се увери, че не са го забелязали, и скри месото в бодливите храсти в края на лагера. Малко след това прибави към тях четири меха с вода и вълнени одеяла на сини ивици. Той самият беше свикнал да спи завит с наметалото си, а дори и без него, но не очакваше градска жена като Тамира да е толкова калѐна.
За коне трябваше да изчакат до момента на тръгване — тях не можеше да оседлае сега, без да привлече нечие нежелано внимание — но все пак отиде до коневръза. На светло беше по-лесно да избере добър кон. Едрият черен жребец, който вече беше яздил, щеше да му свърши работа. За Тамира обаче също трябваше издръжлив кон. Беше решил само да мине покрай конете, за да не издаде интереса си, но когато съгледа дългокрака дореста кобила — точно каквато би желал за Тамира — краката му сами се спряха. На земята пред кобилата имаше седло, мех с вода и здраво завързана кожена торба.
— Значи ще заминеш още тази нощ, Тамира? — промълви тихо Конан. — Или докато чакам да се смрачи? — изведнъж пред очите му изплува картината на пръснатите по възглавниците в палатката на Джондра рубини.