Със спокойствие, каквото не изпитваше, Конан се върна обратно, като се оглеждаше за Тамира. Лагерът приличаше на мравуняк. Забързаните ловци бяха заети да изпълнят заповедите на Джондра. За момент благородницата спря и се загледа в Конан, сякаш се канеше да каже нещо или чакаше той да заговори, но когато Конан я отмина, тя гневно обърна гръб и продължи да следи подготовката за следващата сутрин. Може би ще успее все пак, тъжно си помисли той.
Конан беше обмислил как да влезе в червената палатка, ако реши да открадне рубините. С бърз поглед се увери, че никой не го следи, след това изчезна зад палатката на Джондра. Ниско над земята, в задния край на палатката видя дълъг прорез. Разтвори го леко и надзърна. Видя Тамира, която беше коленичила и ровеше между възглавниците. С приглушен смях тя измъкна огърлицата. В другата си ръка държеше короната.
Конан безшумно се вмъкна вътре, Тамира не го усети, докато ръката му не затисна устата ѝ. С другата притисна ръцете ѝ към тялото и я вдигна, преди тя да гъкне, само тежко въздъхна в ръката му. Конан видя, че беше изпуснала накитите, след което настъпи краят на този мирен за него момент. Тамира се замята, зарита и започна да хапе. Откъм входа на палатката се чуха стъпки.
Кимериецът измърмори едно проклятие и се пъхна през прореза навън с борещия се товар в ръце. Зад палатката обаче нямаше място, където можеше да спре. Особено ако някой се канеше да влезе вътре и при вероятността Тамира да извика, че той се опитва да открадне скъпоценностите. Проклинайки тихо, Конан се сниши и се спусна по склона, докато намери някакви шубраци, които да ги скрият. Там се опита да я остави на земята, но тя го изрита силно в глезена. Той загуби опора под краката си и се озова на земята с Тамира под него. Очите ѝ се бяха насълзили от силата на удара.
— Глупчо! — изхриптя тя. — Да не би да искаш да ми потрошиш ребрата?
— Ти ме ритна — озъби се той. — Мислех, че се споразумяхме да тръгнем през нощта. Какво правеше в палатката на Джондра?
— Не се разбрахме за рубините? — отвърна тя. — Ако ти си променил плановете си за тях, аз не съм. Може би — заключи тя гневно — за теб онова, което ти даде Джондра, е по-ценно от рубините, но аз не съм мъж и имам по-друго мнение по въпроса.
— Остави Джондра на мира — изръмжа той. — И не се опитвай да се измъкнеш. Ти си приготвила кон, с който да тръгнеш всеки момент.
Тамира се размърда неспокойно, очите ѝ се отместиха от неговите.
— Исках да съм готова — промърмори тя. — За през нощта.
— За толкова глупав ли ме смяташ, та да ти повярвам? Един оседлан кон не може да остане незабелязан до мръкване. Но ако някой има намерения да открадне рубините и да напусне лагера по-рано… И ти смяташе да направиш точно това, нали?
— Нямаше да обвинят теб — намусено заяви тя, но в тона ѝ се прокрадваха и нотки на извинение. — Джондра не би те обвинила, дори да намери рубините в торбата ти. А ако те обяви за крадец, това ще бъде по-малко, отколкото заслужаваш.
— Джондра! — задъха се той. — Винаги Джондра! Какво те засяга с кого спя? Ние с теб не сме любовници.
Тамира опули големите си кафяви очи. Бузите ѝ пламнаха, устата ѝ беззвучно се отваряше и затваряше, докато накрая успя да каже:
— Повече от сигурно е, че не сме! Как си позволяваш даже да го изречеш? Я да ставаш! Махни се от мен, вол такъв! Пусни ме, ти казвам! — малките ѝ юмруци отмерваха всяка нейна дума с удар по гърдите му, но неочаквано пръстите ѝ се заплетоха в косата му и тя притисна устните си в неговите.
Конан премигна изненадан, после отвърна на целувката ѝ със същата страст.
— Недей да смяташ, че това ще ме убеди да остана — каза той, когато отлепиха устни, за да си поемат въздух. — Не съм такъв глупак.
— Ако спреш — изстена тя, — значи си глупак.
С една последна тиха забележка, че не е глупак, Конан престана да говори, престана да мисли, изцяло отдаден на страстта.
Тринадесета глава
Не съм глупак, отново си рече Конан, докато яздеше по пътеката към един от върховете в Кезанкианските планини. Той си мислеше, че ако продължава да си го повтаря, след време ще успее да се убеди в това. Пред него и зад него се беше проточила навлизащата навътре във владенията на планинците колона на ловната дружина — всичките на коне, мнозина водещи товарни животни. Слънцето едва се беше показало на хоризонта. Бяха напуснали лагера преди първи зори. Волските каруци с ранените сигурно вече пътуваха към Шадизар.
Потъналият в размисъл Конан се изненада, като видя, че Джондра се беше отбила встрани и го чака. Откакто му бе обърнала гръб, не беше говорил с нея. Забеляза, че сега се усмихва.