Джондра огледа ловците един по един, после се усмихна.
— Ако долу се бият толкова много планинци, тогава планините остават незащитени — думите ѝ оказаха съвсем незабележимо въздействие на ловците. Откъм планината се появи един гарван. — Там! — каза Джондра, измъквайки лъка си от лакирания калъф зад седлото. — Ако там е останал някой и друг планинец, лесно ще се справим — тетивата удари защитната кожа на лявата ѝ ръка, гарванът сви крила и падна като камък. Докато прибираше лъка, Конан я чу да промърморва нещо като „бритунианци“. — Продължаваме! — заповяда тя и препусна по пътеката.
Колоната бавно се източи подир благородницата. Когато Тамира мина покрай Конан, тя загрижено го погледна. Може би съм глупак, помисли той, но не мога да бъда друг. Усмихна се успокояващо на младата крадла и се присъедини към колоната, която продължаваше навътре в планината.
Елдран хвърли изпитателен поглед към четирийсетте мъже, които го следваха през полето с огромни камъни към дълбините на планините, и съобщи:
— Ще спрем да починем.
— Време е — отвърна бузест мъж с дълга прошарена коса, завързана отзад с кожена връв. — От зори яздим, а вече не съм много млад.
— Пак ли се оплакваш от старите си кости, Харал — засмя се Елдран и другите се присъединиха към него, макар че в смеха им се долавяше напрежение. Възрастта и пълнотата на Харал не му пречеха да бъде добър боец и ловец, което личеше от белезите по лицето му и от подплатеното с кожа от вълк наметало, който беше убил с голи ръце. — Само кратка почивка — продължи Елдран. — В тези планини се чувствам зле. Искам да изпълним задачата си и бързо да се махаме.
Думите му поохладиха развеселените мъже. Но смехът донякъде разпръсна обзелото ги безпокойство, и дори нещо повече от безпокойство, откакто бяха влезли в планините. Ако искаха обаче да запазят живота си, трябваше да помнят къде се намират и какво им предстои да извършат.
Докато другите си почиваха или се разхождаха, за да раздвижат схванатите си от ездата крака, Елдран полегна, без да изпуска от ръка юздата. В съзнанието му се прокрадваше образ, който не му позволяваше да мисли единствено върху целта на похода в планините. Въпреки опасностите, които го заобикаляха като зловоние, ако не внимаваше, образът на високата заморийска красавица — надменна колкото двайсет крале — намираше начин да нахлуе в мислите му. Беше ли обаче заморийка, питаше се той. Ако се съдеше по държанието ѝ — сякаш земята, по която стъпва, е нейна — е такава. Но очите!? Бяха сиви като утринна мъгла, полепнала по дъбовете в гората. Няма заморийец с такива сиви очи, толкова сиви като неговите.
Елдран гневно си напомни, че е тръгнал да отмъсти за смъртта на брат си и на онези, които отидоха в Кезанкианските планини и не се върнаха. Да отмъсти за смъртта на загиналите при опит да защитят стопанствата си от огнения звяр. Да защити народа си. И ако той и всички хора с него умрат, това ще бъде малка цена за осъществяване на поставените цели. Още преди да напуснат Бритуния, всички се бяха съгласили с това.
Над него кръжеше гарван. Като птицата, която той и Джондра бяха пронизали. Елдран нервно скочи на крака. Нищо ли не може да прогони тази жена от ума му? Добре. Тази проклета птица няма повече да му напомня за нея. Елдран измъкна лъка си от калъфа от вълча кожа, окачен отзад на седлото.
— Елдран! — мършав мъж с остър нос му махаше енергично от едно равно място по-нагоре в планината. — Ела бързо, Елдран!
— Какво има, Фирдан? — попита Елдран и в същото време тръгна нагоре по склона. Фирдан не беше човек, който лесно се вълнуваше. Другите от групата го последваха.
— Там! — посочи с ръка мършавият мъж, когато Елдран отиде при него.
Елдран сложи ръце над очите си, но далеч в ниското сред хълмовете видя само облаци прах и дребни фигури на биещи се мъже.
— Планинци! — заяви накрая Елдран.
— И заморийци — добави Фирдан. — Видях знамето на техния генерал.
Елдран бавно свали ръце.
— Прости ми, Джондра — промълви тихо той.
— Може би още не са я хванали — каза Харал. — Може би това са другите воини, които видяхме.
Елдран поклати глава.
— Другите бяха по̀ на запад. И аз наблюдавах лагера им, докато техният генерал тръгна да я търси.
— Заморийска курва — отсече Фирдан презрително. — Има много добри бритуниански жени, който с желание ще легнат с… — думите му заглъхнаха под погледа на Елдран.
— Повече няма да говорим за жени — каза сивоокият мъж. — Ще говорим за други неща. За неща, които трябва да бъдат казани. Ние проследихме звяра дотук, до неговото леговище и дирята води в недрата на планината. Тук опасността се усеща дори във въздуха. Нека никой не ми казва, че не я е почувствал.