— Сега очаквам да кажеш, че си видял и знамение — измърмори Харал и добави, като се подхили: — Ако не си се променил от времето, когато плувахме заедно, никога няма да станеш жрица — никой не се засмя на закачката. Тъжни очи наблюдаваха Елдран, който продължи със същия мрачен тон.
— Не ми е необходимо да видя още нещо, за да усетя смъртта. Който ме последва по-нататък, трябва да се примири с мисълта, че костите му ще останат поругани. Няма да отправя укорна дума към онзи, който иска да се върне, но нека го стори сега.
— Ти искаш ли? — попита тихо Харал. Елдран поклати глава. — Тогава — продължи пълничкият мъж — аз също няма да се върна. Вече съм достатъчно стар и ми е време да си избера мястото, където да умра — тук, в планините.
— Моят брат загина заедно с твоя, Елдран — каза Фирдан. — Аз искам не по-малко от теб да отмъстя.
Един по един другите също заявиха, че ще продължат.
— Много добре — рече Елдран и кимна. — Това, което има да става, ще стане. Да тръгваме!
Когато се върнаха на пътеката, Елдран видя, че гарванът е изчезнал. Тези птици бяха лоша поличба, но въпреки това не се зарадва, че е отлетял. Напомни му за Джондра. Независимо дали беше жива или не, той не вярваше, че отново ще я види. И си помисли, че дълбоко навътре в Кезанкианските планини ще има безброй гарвани и достатъчно кости за тях.
Четиринадесета глава
С наведена глава, сякаш пъстроцветната му чалма беше много тежка, има̀лът Басракан прекрачи прага на облицованата с дъб стая. Кървавочервеното му расо се развя от бързото движение. Толкова много грижи тежаха на раменете му, мислеше той. Животът на светеца не е лек. В съседната стая беше умрял още един гарван. „Хора“ — беше изграчил, преди да умре. Но колко и къде? Две убити птици само за няколко дни! Знае ли някой за какво служат гарваните? Другата птица също беше съобщила за хора. Не за войници. А те добре ги различаваха. Само дето не можеха да броят. „Хора“ можеше да означава десет или сто. Може да е същата група, която бе видял първият гарван. Ще трябва да увеличи патрулите си и да намери тези натрапници, колкото и многобройни да са.
Добре поне, че птицата, съпровождаща изпратените срещу войниците мъже, донесе вестта за победа. Не, не просто победа. Унищожение! Но заедно с това дойдоха тревогите. Войните, които беше изпратил, сега лагеруваха — така беше съобщил гарванът. Без съмнение не могат да поделят плячката. Но те ще се върнат. Длъжни са. Той ги беше дарил с победа — знак от боговете.
Неканен, истинският източник на тревогите му отново нахлу в съзнанието му, за да го мъчи. И отново, както беше вършил това през последните няколко дни, без успех се опита да го изгони от ума си. Знак от древните богове. Знак на благоволението им. Вече седем пъти се беше опитвал да извика па̀тока, всеки опит грижливо скрит от очите дори на своите помощници. И седем пъти претърпя неуспех. В лагерите започваха да се надигат вълнения. Хората искаха доказателство. А онези, които бе изпратил да донесат Очите на огъня, не се бяха върнали. Възможно ли е древните богове да са оттеглили своето благоразположение от него?
Обгърнал тялото си с ръце, той започна да се полюлява.
— О, богове, достоен потомък ли съм на предците си? — изстена Басракан. — Наистина ли съм достоен?
— Това се питаме и ние, има̀ла — изръмжа един глас.
Басракан бързо се обърна, премигна и видя пред себе си трима планинци. Помъчи се да запази спокойствие. Когато дойде на себе си, двама от тримата брадати мъже се отдръпнаха назад.
— Позволявате си да ме безпокоите? — озъби се Басракан. — Как влязохте тук?
Мъжът с извити като биволски рога мустаци запази присъствие на духа и каза:
— Дори сред охраната ти има такива, които се съмняват, има̀ла.
— Повикан си да се явиш, Уолид — изръмжа Басракан и в черните очи на мъжа трепна страх.
Бяха му съобщили, че един от размирниците, който изказва на глас съмненията си, се нарича Уолид. За момент си припомни описанието му. Не беше допускал обаче, че съмненията му ще стигнат до подобна дързост. Въпреки това се беше приготвил за всякакви изненади.
С престорено спокойствие Басракан скри ръце в дългите ръкави на червеното си расо.
— Какви съмнения имаш ти, Уолид?
Гъстите мустаци на мъжа трепнаха при повторното произнасяне на името му и той поизвърна глава, сякаш търсеше поддръжка от другарите си. Те стояха доста назад и не гледаха нито в неговите очи, нито в очите на Басракан. Уолид пое дълбоко дъх.