Сякаш да потвърди опасенията му, силен вой процепи студения планински въздух. Ръката му, посегнала да намаже меча, увисна във въздуха. От планинските зъбери долетя ехото на пронизителен вой, смразяващ кръвта. Конан никога досега не беше чувал такъв звук нито от уста на човек, нито от животно.
Не само едрият кимериец беше разтревожен от ловния рев — той беше сигурен, че това е ловен рев. Ловците се надигнаха от постелките и се спогледаха загрижено. Някои от тях се изправиха и огледаха стръмните съседни склонове. Джондра излезе пред палатката си, наклони въпросително глава и започна да се ослушва. Беше облечена в кожен елек и панталон, както винаги прилепнали по тялото ѝ като втора кожа, но кафяви на цвят, без украшения, подходящи за лов. Когато звукът не се повтори, тя се върна в палатката.
— В името на трижди благословения Митра! Какво беше това? — попита Тамира и се премести близко до Конан. Тя свенливо придърпа късата си бяла роба и обхвана колене с тънките си ръце. — Дали не е звярът, когото Джондра иска да убие?
— Няма да се изненадам, ако се окаже точно той — отвърна Конан и отново се зае да лъска меча си.
— Малка ще ти е ползата от рубините, Тамира, ако завършиш земния си път в корема на този звяр.
— Искаш да ме накараш да се върна — отвърна тя, — за да ти е чист пътят към съкровищата.
— Вече ти казах… — започна той, но Тамира го прекъсна:
— Или към леглото на Джондра.
Конан въздъхна и прибра меча в ножницата.
— Нощес ти спа с мен, а тя вече два дни спи самичка. Вече ти казах, че дойдох в тези трижди прокълнати планини заради теб. А сега ме изкарваш лъжец!
Тя отмести очи от него и погледна към заобикалящите ги непристъпни гранитни скали.
— Мислиш ли, че следотърсачите ще го открият? Имам предвид звяра. Ако не го открият, може би ще напуснем тези планини. Мога да открадна рубините и по пътя към Шадизар.
— Това ще сторя аз, веднага щом следотърсачите се върнат, без да са открили нещо и с изранени крака — заяви Конан. Той си спомни обгореното парче волски череп и овъгления рог. — Страхувам се, че този звяр не може да бъде убит така лесно, както си мисли Джондра. И ти няма да откраднеш рубините.
— Значи си решил да ги вземеш.
— Не съм.
— Тогава имаш намерение да ги запазиш за твоята любовница. За Джондра.
— В името на Хануман! Ще престанеш ли?
Тамира го погледна остро.
— Не знам дали искам да ме лъжеш, или да ми кажеш истината.
— Какво искаш да кажеш с това? — попита той озадачен.
— Трябва да знаеш, че възнамерявам да открадна рубините независимо какво ще кажеш или направиш — гласът ѝ стана твърд. — Но щом не си дошъл заради рубините, значи си дошъл заради мен. Или заради Джондра. А аз се колебая дали не предпочитам да знам със сигурност, че единственото, което искаш, са скъпоценностите.
Конан се облегна на гладкия каменен блок и се разсмя със сълзи.
— Не ми вярваш, така ли? — попита той накрая.
— Познавам достатъчно добре мъжете, за да не вярвам на нито една твоя дума.
— Познаваш мъжете? — възкликна той, преструвайки се на изненадан. — А лък аз бях готов да се закълна, че първият мъж, когото познаваш, съм аз.
Тамира се изчерви и скочи на крака.
— Само почакай, докато…
Конан не можа да чуе края на заплахата, защото Теладис влетя в лагера със сетни сили, като се подпираше на копието си. Всички се струпаха около него, но пръв беше кимериецът.
От всички страни заваляха безброй въпроси:
— Открихте ли следи?
— Какъв беше онзи страшен вой?
— Какво видяхте?
— Трябва да е било съществото, което сме тръгнали да убиваме.
— Видяхте ли звяра?
Теладис свали островърхия шлем и поклати бръснатата си глава.
— Чух вой, но не видях нито животното, нито следи от него.
— Ела да докладваш! — сряза го Джондра. Ловците се отдръпнаха да ѝ направят път. Лъкът в ръката ѝ издаваше обхваналото я нетърпение. — Или трябва да чакам, докато задоволиш любопитството на всички?
— Не, милейди — отвърна Теладис засрамен. — Моля за извинение. Видях обаче войска, милейди. Войници.
Отново заваляха въпроси:
— Сигурен ли си?
— От групата, която видяхме да се бие ли?
— Как са могли да навлязат, в планината преди нас?
Студените сиви очи на Джондра огледаха скупчилите се ловци и въпросите секнаха, сякаш беше размахала камшик.