— Къде са тези войници, Теладис? — попита Конан. Джондра го погледна строго, но стисна устни и не каза нищо.
— На по-малко от две левги североизточно от нас — отвърна Теладис. — Води ги лорд Тенерсис. Промъкнах се близко и го видях, но те не ме откриха.
— Тенерсис — замисли се Конан. — Чувал съм за него.
— Казват, че воюва за прослава — рече ловецът с бръснатата глава, — но изглежда добре разбира опасността, на която се излага. Лагерът му е така добре скрит в каньон само с един вход, че го открих съвсем случайно. Не можах да видя колко мъже има с него.
— Ако онова, което съм чувал за него, е вярно — каза Конан, — не са по-малко от тези със Зантанидис. Той е човек със силно развито чувство за собствената си важност.
Джондра ги прекъсна с глух глас:
— Ако вие двамата сте приключили да обсъждате армията, може ли аз да чуя резултатите от задачата, с която изпратих този мъж. Намери ли следи, Теладис, или не си?
— Не съм, милейди. Никакви следи.
— Има още девет следотърсача — промълви благородницата. — Колкото до тези войници — продължи тя по-високо, — те нямат нищо общо с нас, както и ние с тях. Не е необходимо да говорим повече за тях, нито пък те трябва да знаят на нашето съществуване. Ясна ли съм?
Тя изгледа мъжете един по един в очите. Всеки промърморваше съгласие и забиваше поглед в земята под краката си. Докато не стигна до Конан. Леденосините му очи я гледаха спокойно, без да мигнат и тя първа сведе поглед.
Когато отново вдигна глава, Джондра го погледна през дългите си мигли.
— Трябва да говоря с теб, Конан — промърмори тя. — В палатката ми. Аз… бих желала да се посъветвам с теб за лова.
Над рамото на Джондра Конан видя Тамира, която, го гледаше внимателно, сложила ръце на хълбоците си.
— Може би по-късно — отвърна той. Джондра настойчиво се втренчи в него и той бързо добави: — Планините са опасни. Трябва да сложим сериозна охрана — и преди тя да каже нещо, а Конан разбра от искрите в очите ѝ, че имаше намерение да каже много повече, той се оттегли до големия каменен блок.
Седнал с опрян в камъка гръб, Конан забеляза, че и двете жени го гледат. И двете бяха бесни. Помисли си, че старата поговорка се оказва вярна. Който има две жени, често открива, че няма нито една. Нищо не можеше да измисли, за да излезе от това положение. Конан въздъхна и отново се зае с меча си. Някои мъже твърдят, че сабите им са като жените, но той никога не беше чувал да има ревнива сабя.
Останалите следотърсачи също започнаха да се връщат. Джондра не позволи да бъдат въвлечени в излишни според нея разисквания от ловците. Тя посрещаше всеки следотърсач още при влизането му в лагера и острият ѝ поглед държеше ловците настрана, докато не свърши с въпросите си и не го освободи.
Един подир друг следотърсачите докладваха, но не съобщаваха нещо интересно за Джондра. Един, търсил близко до Теладис, беше намерил част от войнишки шлем. Друг беше видял огромен планински овен с дълги колкото мъжка ръка извити рога. Джондра гневно му обърна гръб, без да изчака края на доклада му. Няколко бяха видели планинци, достатъчно многобройни, за да се разтревожи всеки благоразумен човек. Но никой не беше открил звяра или следи от него. Или нещо друго, което макар ѝ косвено да подсказва за присъствието му, или поне, че е минал по тези места. Сивооката благородница изслушваше всеки следотърсач, после се отдалечаваше, потупвайки нетърпеливо с лъка по бедрото си.
Последен се завърна Арванеус. Той влезе тичешком в лагера, подпря се на копието си и високомерно се усмихна.
— Е? — попита Джондра, когато Арванеус се изправи горделиво пред нея. — Предполагам, че и ти нищо не си видял?
Ловецът с ястребово лице изглежда се озадачи от тона ѝ, но бързо се съвзе и се поклони.
— Милейди, аз ти нося онова, което търсиш — изправи се и погледна предизвикателно Конан. — Аз, Арванеус, син на лорд Анданезос ти поднасям желаното.
— Намери ли го? — вълнение озари лицето ѝ. — Къде, Арванеус?
— Само на една левга, милейди. Намерих следи от нокти колкото мъжка педя и ги проследих на известно разстояние. Следите са пресни, а в тези планини едва ли има друго същество, което да оставя такива следи, каквито човешко око досега не е виждало.
Пред удивените погледи на всички Джондра скочи, завъртя се във въздуха и изигра три танцови стъпки.
— Трябва да е то. Сигурна съм. За тази новина ще ти дам злато, ще те направя богат, Арванеус. Намери звяра и ще ти дам имение.
— Не искам злато — отвърна дрезгаво Арванеус и очите му изведнъж станаха похотливи. — Нито имения.